Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

О, не…

Моторът угасна и докато изстиваше, тихо изпука. Смрачаваше се и вътрешността му беше тъмна, но тя знаеше, че човекът вътре я наблюдава. В мислите си тя виждаше лицето му така ясно, като че ли бе на десет стъпки от нея под яркото августовско слънце. Кари Суонсън знаеше, че в този миг на лицето му трепти познатата усмивка на нетърпение, че той подръпва меката част на ухото си — загрозена от две дупки от пиърсинг, инфектирани и отдавна зараснали, но оставили грозен белег. Знаеше още нещо — в този миг той дишаше тежко.

Самата тя се задъхваше от паника, ръцете ѝ трепереха. Отдръпна се от прозореца, промъкна се до антрето, издърпа чекмеджето на малката масичка до стената и извади пистолета. Погледна отново навън.

Шофьорът не излезе от колата и не доближи къщата — играеше до болка познатата игра: да седи на предната седалка на таратайката си и да я наблюдава.

Беше я намерил само седмица след като се нанесе в този дом. Проследяване от повече от десет хиляди мили. Всичките ѝ усилия да прикрие следите си се оказаха напразни.

Краткото спокойствие, на което се радваше от мига, в който пристигна тук, приключи.

Дейвид Дейл я беше открил.

Кари — по документи Катрин Кели Суонсън — беше чувствителна, мила, двадесет и осем годишна жена, израснала в Средния запад. Беше любознателна. Завърши университет с грамота и се готвеше за докторат. Кариерата ѝ на модел, допреди да се премести тук, ѝ осигуряваше както голяма банкова сметка, така и възможност редовно да работи на такива луксозни места като Париж, Кейп Таун, Лондон, Рио, Бали и Бермудите. Караше хубава кола, купуваше си скромни, но удобни къщи и осигуряваше на родителите си щедра издръжка.

На пръв поглед Съдбата се бе усмихнала на Кари, но в действителност младата жена имаше един убийствен проблем — беше невероятно красива.

Достигна окончателната си височина от метър и осемдесет на седемнайсет години, а теглото ѝ никога не се бе променяло с повече от два-три килограма от сегашните ѝ петдесет и пет. Косата ѝ беше блестяща, естествено руса (може да я видите как се развява в забавен каданс в много реклами за шампоани), а кожата ѝ имаше безупречен, прозрачен тен с цвят на яйчена черупка, така че гримьорите нямаха много работа на фотосесиите, освен леко да нанесат модните за момента червило и сенки за очи.

Известни списания като „Пийпъл“, „Ролинг Стоун“, „Пари Мач“ и лондонският „Таймс“ описваха Кари Суонсън като най-красивата жена. Борбата на изданията за нейна снимка бе жестока. А който успееше да спечели, публикуваше Кари само и единствено на първа корица.

Това, че омайната ѝ красота може да ѝ вреди, беше урок, който тя научи отдавна. Младата Кати — тя се превърна в „Кари, супермодела“ едва на двайсет години — копнееше за нормален живот на тийнейджър, но външният ѝ вид се оказа постоянна пречка. Привличаха я интелектуалните и артистични групички в гимназията, но те пък я отхвърляха безкомпромисно, приемайки, че тя е или празноглава, или се опитва да се подиграва на по-непохватните ученици от този кръг.

От друга страна бе безпощадно преследвана от затворената клика на мажоретки и атлети, които с малки изключения не можеше да понася. Редовно я избираха за кралица на различни училищни паради и танци, дори когато отказваше да се състезава за титлата и това много я притесняваше.

Излизането на срещи беше още по-невъзможно. Повечето от приятните и интересни момчета се сковаваха като зайци в нейно присъствие и не смееха да я поканят на среща, убедени, че ще им откаже. Мъжкарите пък я преследваха безмилостно — въпреки че мотивът им беше, разбира се, да бъдат видени на обществено място с най-красивото момиче от училище, или да я вкарат в леглото си като трофейно завоевание. (Естествено, тези опити бяха безуспешни, но обидните слухове изобилстваха — изглежда, че колкото по-категоричен бе отказът, толкова по-невероятни бяха раздувките на отхвърленото момче.)

Четирите ѝ години в Станфорд протекоха практически по същия начин — работа като модел, учене и часове самота, прекъсвани рядко от вечери и уикенди с малкото приятели, които не се интересуваха от външния ѝ вид. (Не е чудно, че първата ѝ любов — мъж, с когото все още поддържаше приятелски отношения — беше сляп).

Кари се надяваше, че животът ѝ ще се промени, след като се дипломира, че магията на нейната красота няма да въздейства така силно върху по-зрелите хора, заети да правят кариера. Каква заблуда… Мъжете оставаха верни на съмнителната си мисия и пренебрегвайки Кари-човека, я преследваха алчно и безумно както и преди. Ненавистта пък на жените беше дори по-силна отколкото в училище заради промяната на телата им — от възрастта, децата и застоялия живот.