Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Тук бяха довели Учителя навремето. Ралф не знаеше в коя килия е бил, но това нямаше значение. Вървеше по неговите стъпки.

Пазачите го бяха накарали да се съблече и му бяха дали сиви стандартни дрехи, направени от избелял памук. Те провериха устата и ануса му за забранени вещества. Накараха го да се изкъпе под душа. Всичко това му хареса. Знаеше, че грубият им, педантичен подход може да означава само едно.

Те се страхуваха от него.

Той беше значим.

Той беше някой.

Виждаше го в очите им, чуваше го в начина, по който му говореха. Вече го проверяваха на всеки пет минути през прозорчето на стоманената врата. Или се бояха, че той може да се самоубие, или бяха любопитни. За него нямаше значение. Изпитваше удоволствие от любопитството им, а за самоубийство не бе и помислил. Това би означавало поражение. Истинската битка тепърва предстоеше. Скоро щяха да дойдат, да отворят вратата и да го заведат на първия му разпит. Несъмнено щеше да продължи един-два дни. Така беше станало с Учителя, когато е бил тук. Те щяха да искат да са напълно подготвени и да се изправят пред заподозрения с неопровержими доказателства. Да го изкарат от равновесие веднага. Ралф обаче беше готов. Отчаяно се надяваше само на едно. Че в стаята за разпити срещу него ще седи Себастиан Бергман. Само си представи. Да се срещне с човека, с когото е разговарял Учителя.

Ралф и Себастиан щяха да играят заедно. Надяваше се, че ще продължи дълго. Като дуела, в който Себастиан и Едвард се бяха сражавали някога.

Ралф се усмихна. Беше изминал много път. Научи се как да се справя с кръвта, с ножа, с писъците. Сега щеше да се научи как да се изправя очи в очи с противника. Той изведнъж се почувства въодушевен като никога през живота си.

Тялото му започна да пулсира. Не го свърташе на едно място. Докосна пениса си. Беше възбуден. Не му пукаше дали го наблюдават през вратата. Мислеше само за едно. Ако Себастиан не седне срещу него в стаята за разпити, Ралф щеше да бъде много разочарован.

В някои отношения.

Пресконференцията беше открита. Оживеното жужене на разговорите спря веднага щом прокурорът започна встъпителното си изявление. Себастиан бе застанал близо до вратата и обмисляше възможностите си за избор. Беше очевидно, че е изключен от случая. В същото време беше убеден повече от всякога, че хората на подиума не виждат цялата картина. Идеята, че Хинде ще се задоволи само с това, бе немислима. Не му беше присъщо.

Прокурорът завърши малко неясната си реч, която беше съсредоточена върху изтъкването на решителните действия, предприети от него и прокуратурата. После думата взе Торкел. Както винаги, той беше точен и говореше по същество, сякаш искаше да се махне оттам колкото може по-бързо.

– В дванайсет и четиресет и пет днес заловихме човека, когото подозираме, че е виновен за серията жестоки убийства на жени в Стокхолм и околността. Той беше задържан в дома си, където открихме и важни доказателства за вината му.

Себастиан видя, че Ваня понадигна глава и огледа насъбралите се представители на медиите. Срещна погледа му. Не отмести очи. Тя определено щеше да запомни тази пресконференция. Неговата дъщеря. Наистина беше като него, какъвто беше в дните си на слава. Смел поглед, който ставаше все по-горд, колкото повече хора имаше пред него. Себастиан разбираше как се чувства Ваня. По-добре, отколкото тя съзнаваше. Ваня трябваше да говори пред журналистите, не Торкел. Тя беше родена да го прави. И един ден щеше да има тази възможност. Въпросът беше дали Себастиан щеше да бъде там да я чуе. Макар да знаеше, че те грешат или поне отказват да видят цялата картина, той не можеше да не се гордее с нея. Двамата много си приличаха в това отношение.

– Намерихме оръжието, с което са извършени убийствата, следи от кръв и няколко неща, които може да бъдат пряко свързани с престъпленията. Освен това имаме ДНК от местопрестъпленията, която сега ще бъде сравнена с тази на заподозрения – продължи Торкел.

Един от най-напористите журналисти скочи. Имаше такъв вид, сякаш не можеше да чака повече. Себастиан го позна като един от най-опитните драскачи на „Експресен“. Как му беше името? Вебер?

– Какво ще кажете за слуха, че Едвард Хинде е замесен в убийствата? – изригна той.

Торкел се наведе към микрофона и заговори колкото можеше по-ясно и отчетливо.

– Не искам да изпреварвам разследването, но в момента работим по предположението, че извършителят е действал сам. Можем обаче да потвърдим, че убиецът е бил вдъхновен от предишни престъпления на Едвард Хинде.