Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Ваня се приближи до обгорелия форд и надникна вътре. Пълна бъркотия от разтопена пластмаса, почернели жици и изкривен метал. Урсула все още правеше снимки, но обикновено бързо преценяваше най-важните елементи на местопрестъплението. Ваня се изправи.

– Нещо интересно?

– Използвано е много силно запалително вещество. Няма следи от тяло в колата. – Урсула спусна фотоапарата и погледна Ваня над покрива. – Не искам да изпреварвам нещата, но не хранете големи надежди.

Ваня въздъхна. Регистрационните табели бяха обгорели до неузнаваемост и беше невъзможно да се разчетат с невъоръжено око. Не знаеха дори дали това е въпросният форд. Може би стояха тук и губеха ценно време, защото някой не си беше направил труда да закара старата си таратайка до автоморгата.

– Ще се разходя по пътеката да проверя дали ще открия нещо. – Били очевидно си мислеше същото. Нямаше какво толкова да правят тук. Поне в момента.

– Какво например?

– Не знам. Нещо. Каквото и да е. Не е необходимо всички да стоим тук и да гледаме.

Той се отдалечи от колата, провря се под полицейската лента и тръгна. Ваня остана на мястото си. Като се замислеше, беше малко прибързано и тримата да се втурнат насам, но отчаяно искаха да постигнат пробив в разследването. Нуждаеха се от нещо и се надяваха, че ще го намерят. Тук обаче нямаше нищо. Никакъв шанс да открият отпечатъци. Никакви свидетели. Никакви камери за наблюдение. Урсула щеше да огледа колата. Какво друго трябваше да се свърши? Нямаше смисъл всичките да стоят и да гледат, както беше казал Били. Някой обаче трябваше да го направи и очевидно това беше нейна работа. По дяволите, колко горещо беше.

Били вървеше по пътеката и оглеждаше местността наоколо. Не знаеше какво търси, нито какво се надява да намери. Ако им провърви, извършителят може да е допуснал грешка тук. Едва ли е предполагал, че ще ги повикат на това място. Може би беше изхвърлил празна туба, която да доведе до бензиностанция с камери за наблюдение... Това несъмнено беше пожелателно мислене, но поне търсенето по горската пътека беше по-добро, отколкото да гледа обгорялата кола и сприхавата Ваня.

Били извървя осемстотин метра, без да открие нищо, и стигна почти до главния път. На стотина метра по-нататък и вляво от кръстопътя имаше усамотена къща, направена от боядисано в червено дърво и с бели стрехи и рамки на прозорците. Солидни каменни основи. Стръмно скосен покрив с керемиди. Две коли на алеята отпред. Велосипед с три колела и играчки в градината. Там определено живееше някой. Били се отправи към къщата, но само след няколко крачки чу шумолене между дърветата вдясно зад себе си. Той се обърна рязко и инстинктивно сложи ръка на оръжието си, но се отпусна, когато видя жена на четиресет години, която вървеше към него и водеше куче. Сетер. Кафяв. Дългокосмест. Беше му горещо, защото бе изплезил език.

– От полицията ли сте? – попита жената, когато стъпи на пътеката на няколко метра от Били. Кучето дишаше тежко и се дърпаше на каишката. Искаше да отиде при Били и да го поздрави.

– Да.

– Защо сте тук? Цял ден виждам полицаи. – Жената и кучето се приближиха до Били, който се наведе и погали по тавата развълнуваното животно.

– Някои търсят дете, което е в неизвестност.

– Кое дете?

– Не знам. Момченце от района. Аз съм тук, защото горе в каменоломната е намерена изгоряла кола.

– Разбирам.

– Тук ли живеете? – попита Били и се изправи. Сетерът започна да проявява твърде голям интерес към ръцете му и да ги ближе като луд. Били предположи, че е от липса на сол.

– Да. Ей там. – Жената посочи червената къща на кръстопътя.

– Как се казвате?

– Карина Торстенсон.

– Аз съм Били Русен. Знаете ли нещо за това?

– За колата ли?

– Да.

– Не.

– Дошла е тук някъде между десет вчера сутринта и... – Били млъкна. Те всъщност не знаеха кога фордът е бил докаран в каменоломната. Колата беше студена и това изключваше последните десет часа, но иначе можеше да е оставена по всяко време. Той повдигна рамене. – По някое време през нощта. Видяхте ли нещо необичайно през този период?

Карина вече клатеше глава.

Били опита още веднъж.

– Може би докато сте били навън и сте разхождали кучето... Забелязахте ли друга кола? Или някой, който не се вмества в обстановката?

– Срещнах един мъж, докато берях гъби. – Жената кимна замислено. – Вчера.

Били си пое дълбоко дъх. Най-после! Някой, който е видял нещо. Досега извършителят беше като проклет призрак, но Карина Торстенсон беше видяла някого.