Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Хлапето беше избягало от дома си.

Или случаят не беше дори толкова вълнуващ.

Момчето се беше събудило с желание да отиде на пикник и не бе искало да буди родителите си.

Толкова обикновено. Толкова банално. Толкова скучно.

Йенифер Холмгрен знаеше, че не трябва да разсъждава така, но хлапето сигурно щеше да се прибере вкъщи, когато му стане студено или скучно.

Освен ако не се беше изгубило, разбира се. Наоколо имаше гора. По това време на годината обаче и тази мисъл не предизвика прилив на адреналин. Ако се има предвид температурата, намирането на детето не беше спешно. Оставаха каменоломните и езерата. Йенифер си помисли за това веднага щом видя градината. Момченцето можеше да е отишло до езерото и да е паднало във водата, но семейството нямаше кей и езерото нямаше приливи и отливи, затова, ако се беше удавило, сигурно лежеше в плитчините.

Определиха й район за претърсване на един километър оттам. Малка горска пътека от другата страна на главния път. Йенифер отново почувства слаба надежда. Беше отхвърлила идеята за планирано отвличане. Родителите явно не бяха богати въпреки сравнително голямата къща с изглед към езерото, но хлапето можеше да е отвлечено произволно или с друга цел някъде покрай главния път. Малко момче, което върви в канавката. Стар мръсник. Педофил.

Не че Йенифер желаеше злото на детето, нито пък искаше да е мъртво. Абсолютно не. Всъщност се надяваше да не му се е случило нищо лошо. Но малко енергични действия и вълнение... Анонимно обаждане за подозрително превозно средство, издирване, постепенно стесняване на кръга, разкриване, акция, арест.

Затова беше станала полицай. Не че имаше нещо против да се поразходи в гората в горещ летен ден, търсейки хлапе, което е решило да закуси сред природата. Все едно беше възпитателка в детска градина. Е, добре, това не беше честно. Те не изгубваха деца. Е, случваше се понякога, но по принцип...

Тя тръгна по горската пътека, завършваща според картата при яма, от която се копае чакъл или нещо такова. Може би Люкас беше затънал в чакъла. Покатерил се е върху някоя купчина и после камъните под краката му са се срутили. Свличане. Колкото повече се е мъчил да се задържи, толкова по-надълбоко е затъвал. Можеше ли това да се случи в яма за чакъл? Йенифер не знаеше, но мисълта героично да хване мъничката ръка, която се подава от огромен чакълен каньон, да издърпа детето, да изчисти устата му, да му направи изкуствено дишане и да го възвърне към живота, докато колегите й най-после пристигнат... Тя започна да върви с по-широки крачки, като разсеяно оглеждаше пространствата между дърветата от двете страни. Родителите предполагаха, че Люкас е облечен със син памучен панталон, жълта тениска и синя карирана риза с къси ръкави. Поне така бил облечен вчера. Като малко шведско национално знаме, което тича в гората. Йенифер изведнъж се зачуди защо хлапето е избягало от дома си. За малко приключения? Имаше ли изобщо причина? Като всички тийнейджъри, тя много пъти се беше вбесявала на родителите си, докато растеше, но никога не беше бягала от дома си. Имаше ли нещо вълнуващо в това? Ако намери момчето, ще го попита. То беше само на шест. На тази възраст децата все още се страхуват от полицията, нали?

Йенифер стигна до ямата за чакъл. Беше жадна. Обляна в пот. Около нея бръмчаха мухи. Другите редовно се обаждаха по радиопредавателя. Тя не виждаше смисъл да докладва на всеки пет минути, за да каже, че не е открила нищо. По-добре щеше да бъде да се бяха уговорили, ако някой намери хлапето, да извика.

Йенифер поне не го беше намерила. Тя се накани да се върне, когато съзря блясък на метал зад най-отдалечената купчина чакъл, в края на гората. Присви очи и ги засенчи с ръка срещу слънцето. Видя предно стъкло и счупен фар. Кола. Странно място да паркираш кола. Много странно. Подозрително.

Проститутка, която е довела клиента си тук?

Наркодилър?

Изхвърлен труп?

Йенифер разкопча кобура си и бавно се приближи до автомобила.

Били се изкъпа и си наля кафе. Погледна Ваня, когато се върна в кабинета, но тя дори не вдигна глава, когато той влезе, затова реши да не я безпокои отново. Надяваше се, че не му се сърди. Доколкото си спомняше, никога не се бяха карали. Понякога не бяха на едно мнение или спореха, но не се бяха карали. Били реши да не повдига въпроса и ако нещата се влошат, да й се извини. Не беше краят на света.

Той седна пред компютъра, включи го, сложи си слушалките и стартира музикалната услуга „Спотифай“ на мобилния си телефон, когато отвори текстови документ. Беше го написал снощи, когато не можеше да заспи. Беше нещо като план-конспект, начин да подреди мислите си. Описваше разследването от началото до сега. Идеи и теории. Не се беше опитвал да работи така преди. Искаше да провери дали ще стигне донякъде. Облегна се назад и прегледа написаното.