Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Обаждането до Торкел обаче щеше да постави Себастиан в рисковано положение.

Защо мъжът се е навъртал около жилищния блок, където живее майката на Ваня?

И какво е правил Троле там?

Не искаше да навреди на Себастиан. Не и сега, когато разбра колко много си приличат. Струваше му се, че ако се справи с този проблем, ще изкупи грешките си.

Както и да погледнеше на нещата обаче, тайната на Себастиан щеше да бъде в опасност. Троле трябваше да се намеси. Ако само следеше мъжа, това щеше да означава, че той ще се измъкне и други жени ще бъдат в риск. Трябваше да действа. Да го извади от играта. И после да измисли план.

От него зависеше.

Само от него.

Той се почувства добре. По-добре от много, много време.

Колата мина покрай него за трети път и Троле взе решение. Той държеше козовете. Мъжът в сребристата кола не знаеше за него. Елементът на изненадата беше на негова страна. Троле включи двигателя и бавно потегли. Спря в нарушение на правилника на пешеходна пътека няколко метра по-нататък, на, Де Йерсгатан“.

Слезе от колата и се върна.

Сега имаше свободно място за паркиране за някой, който го търсеше.

Той беше убеден, че мъжът в тойотата ще спре там.

Ралф забеляза свободното място, докато все още караше по „Вертавеген“. Идеално беше. Само на трийсетина метра от входа на блока, където живееше тя. Ако обаче не му провървеше, можеше да го заеме някой друг, затова той настъпи педала на газта и профуча през кръстовището на „Валхалавеген“ малко преди да светне червено. Бързо зави надясно и после пак надясно и намали. Не искаше да привлича излишно внимание. Мястото все още беше свободно. Паркира внимателно. Огледа се наоколо. Всичко беше тихо и спокойно. Той се притесни, че е закъснял. Наближаваше осем. Ралф докосна ножа „Мора“ в колана си. Не беше онзи, който щеше да използва по-късно. Големият нож за рязане на месо беше увит в найлоновото си пликче в спортната чанта, както винаги. По-малкият нож „Мора“ щеше да влезе в употреба в началото. Веднага щом вратата се отвори. Ръка на устата, нож на гърлото. Шок и смъртен страх. Обикновено имаше ефект. Той чувстваше, че бояджийският гащеризон е добра маскировка, защото можеше да носи ножа открито, без да го крие. Занаятчиите винаги имат нож.

Ралф разкопча предпазния колан и се накани да слезе от колата, когато изведнъж дясната врата се отвори и някой се вмъкна вътре. Възрастен мъж. Мърляв, с въздълга посивяла коса и широко черно палто. Очите му обаче блестяха. Искаше нещо. В ръката си държеше черен пластмасов предмет, който приличаше на счупено фенерче.

– Всичко свърши – каза непознатият и се опита да притисне странния предмет до врата му. Той чу електрическо бръмчене и тихо тиктакане. Инстинктивно вдигна ръка и успя да блъсне настрана ръката на нападателя. Възрастният мъж не беше бърз като него. Черният предмет се удари в облегалката за глава на седалката и Ралф изведнъж осъзна какво е това.

Малките сини светкавици.

Електрическото бръмчене.

Електрошоков пистолет.

С подновена сила той се опита да извие ръката на нападателя.

Троле изруга и се помъчи да освободи ръката си, когато високият, слаб мъж го удари в устата. Не го заболя, само го разяри още повече. Той осъзна, че опитът му да изненада шофьора на сребристата кола се е провалил и че изведнъж се е озовал в изключително уязвима позиция. Не беше в положение за ръкопашен бой. Трябваше да приключи бързо. Нанесе два удара в бърза последователност с лявата си ръка. Единият пропусна мишената, другият уцели мъжа в лицето. Той изохка и главата му клюмна.

Троле успя да измъкне дясната си ръка и допря електрошоковия пистолет до тялото на мъжа. Писна му. Не можеше да се бие в проклетата кола. Натисна още веднъж спусъка и с периферното си зрение видя, че лявата ръка на мъжа се стрелва към стомаха му. Опита се да парира удара, но не улучи. Нямаше значение. И без това всичко щеше да свърши скоро.

Мъжът го изпревари. Ударът му беше невероятно болезнен. Толкова болезнен, че Троле загуби всичките си сили за миг и изпусна електрошоковия пистолет.

Как се случи това?

Болката изригна, когато мъжът го удари отново. Причерня му пред очите и Троле разбра какво става.

Мъжът не го удряше с юмрук, а го мушкаше с нещо.

Направи го още веднъж.

Долната част на тялото на Троле изведнъж се обля в топлина и влага. Той беше на път да изгуби съзнание, но успя да погледне към ръката на мъжа, която държеше нещо, а от корема на Троле се изсипваше нещо.