Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Този път Троле беше съвсем сам.

Затова се беше прибрал вкъщи в един и половина след полунощ. Лампите в апартамента на Ана Ериксон бяха угаснали преди няколко часа и след като внимателно обмисли въпроса, той реши, че вероятността убиецът да нанесе удар посред нощ, когато съпругът е вкъщи, е значително по-малка, отколкото след като Валдемар излезе сутринта. Досега всички убийства бяха станали, докато жената е сама, и Троле не виждаше причина този елемент да бъде променен. Това обаче беше само преценка на риска, не точна наука, и той не беше уведомил Себастиан за решението си. Себастиан никога не би приел риска. Емоционалната му връзка със случая беше твърде силна и той щеше да настоява Троле да стои там денонощно. Троле обаче трябваше да пести силите си. Днес щеше да се нуждае от тях и щеше да бъде принуден често да взима трудни решения, лишени от емоционални ограничения, въз основа на преценка на приемливия риск.

Освен това трябваше да си набави някои неща – кола и пистолет. Беше наел кола по интернет и бе потърсил пистолет. Всичко мина добре. Роге щеше да му намери още днес. Троле обаче не искаше да е невъоръжен, затова се върна в кухнята, издърпа стол, отвори шкафа над хладилника и започна да рови около старите пакети с макаронени изделия. Намери онова, което търсеше. Електрошоков пистолет, увит в найлонов плик. Черен „Тазер 2“, който си беше купил по интернет преди няколко години. Провери го дали работи. Имаше искра между полюсите и Троле доволно го сложи в джоба на широкото си палто. Знаеше, че е по-ефективен, отколкото предполагат хората. Беше го изпробвал една нощ върху атлетичен тип, който се строполи като отсечено дърво веднага щом докосна врата му. За по-сигурно Троле реши да си купи нови литиеви батерии при първа възможност, но онези, които бяха вътре, щяха да свършат работа засега.

Той излезе от дома си. Купи си двойно кафе и кифла. Взе такси до фирмата за коли под наем, която беше по пътя за града и отваряше в шест и половина. Първо му дадоха бял „Нисан Микра“, но Троле го смени с тъмносин. Белият цвят се забелязва твърде лесно, а той не искаше да го видят. Отби се в един сервиз и се зареди с цигари, сладки, вода и бисквити. Денят вероятно щеше да бъде дълъг и Троле не беше сигурен кога ще има възможност да си купи още провизии.

В седем и петнайсет беше на позиция пред апартамента на Ериксон и Литнер, десет минути преди часа, в който Валдемар обикновено излизаше от дома си, за да отиде на работа с метрото. Намери място за паркиране с добра видимост към сградата, дръпна назад седалката и се настани удобно. Осъзна, че дори не е помислил за алкохол, откакто се е събудил. Чувството беше приятно и той го отпразнува с глътка вода от шишето.

Петнайсет минути по-късно от сградата излезе Валдемар. Беше с костюм и вървеше бързо. Сигурно отиваше на работа. Троле и по-рано го беше виждал с костюм, когато тръгва за службата, и бързината, с която крачеше, говореше, че закъснява. Валдемар скоро се скри от погледа му. Сега Ана беше сама. Троле щеше да се погрижи това да остане така. Себастиан му беше казал, че тя възнамерява да напусне Стокхолм, и той бе отговорен да замине благополучно. Троле огледа другите спрели коли, търсейки някакво движение, но не забеляза нищо и извади мобилния си телефон.

Ана Ериксон извади куфара си. Беше лежала будна до ранните часове на утрото. Не можеше да заспи. Положението беше толкова абсурдно, че не знаеше какво да мисли. Знаеше обаче, че някои неща са верни. Тя беше в опасност. Не беше схванала всичко, но бе разбрала, че положението е сериозно, съдейки по пребледнялото, умоляващо лице на Себастиан и от кратките коментари за убийствата на дъщеря си след това.

Ана се беше обадила на Ваня час и нещо след като Себастиан си бе тръгнал, защото не беше сигурна дали й е казал истината. В края на краищата, той можеше да има някакъв мотив да я разкара. Не беше сигурна.

Ваня звучеше напрегнато. Не можела да говори дълго. Ана се престори, че е разтревожена от онова, което е прочела във вестника. Опита се да изкопчи колкото е възможно повече от дъщеря си, без да разкрива истинската причина за обаждането си. Не стигна много далеч. Полицейската поверителност и способността да отделя работата от личния си живот бяха важни за Ваня и тя се придържаше строго и към двете.

Онова, което Ана научи, я ужаси.

Да, Себастиан пак работел в „Риксморд“.

– Не мога да разбера защо го взеха – каза Ваня.

– Но той сигурно не е замесен, нали?