Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Искам да спя в собственото си легло, Тони. Трябва ми моето лично пространство.

Това подейства. По погледа му личеше, че думите ѝ са му прозвучали логично. Той кимна.

— Добре.

Усмивката му беше измъчена, но все пак беше усмивка. Стана и едва не се препъна в кучето.

— Не знам доколко моето мнение е важно, но се радвам че каза „да“ на Брандън. Ти не си строителен работник, Карол. Ти си детектив. Време е да се върнеш към онова, което вършиш най-добре.

След като Тони си тръгна с дрехите за химическо чистене, времето забави хода си и се заточи като струйка мътна вода. Карол приготви костюма си за сутринта — тъмносин плат от вълна и акрил, който не се мачкаше, но и не се наелектризираше така, че да хвърля искри. Докато се приготвяше за явяване в съда, беше осъзнала, че повечето от скроените ѝ по тяло сака няма да стоят добре на променената ѝ фигура — с по-широки рамене и по-мускулести ръце. Налагаше се пазаруване в сериозни мащаби. Тя въздъхна и си напомни, че трябва да се уговори с Елинор за една обиколка на някой мол. Партньорката на Пола имаше по-добър усет за стил от всички тях; заради драматичния ефект на дългата, тъмна коса, бледата кожа и фигурата ѝ, едновременно крехка и гъвкава, дрехите ѝ стояха по-добре, отколкото на повечето хора, а тя беше винаги готова да сподели точната си преценка. Карол добави една блуза в яркорозово, после я смени с друга, яркосиня, после с аленочервена. После се върна към първата. Забеляза у себе си неприсъща нерешителност и се наруга под нос.

Но след като успя да реши какво ще облече, установи, че не знае какво да прави. Как точно би могла да се подготви за завръщането си? Работата на едно ченге не е като работата на другите хора; не е като да работиш в рекламна агенция — в такъв случай можеш да провериш какво прави конкуренцията; или в добива на петрол, за да се запознаеш с новостите в работните процеси; или с преподаване, което предполага все някой нов аспект в организацията на учебния материал. Е, да може и да имаше някакви нововъведения в съдебномедицинските практики, но тя щеше да се запознае с тях, когато ѝ се наложеше в процеса на разследването. Като изключим това работата си вървеше както обикновено. Търси информация, търси връзки между отделни сведения, развий хипотеза, виж дали наличните доказателства я подкрепят или опровергават, арестувай и разпитвай заподозрените, докато един от тях не се превърне в извършител.

Съществуваше, разбира се, случаят със съмнителните самоубийства, за който можеше да помисли. Но това беше все едно да правиш кирпич без слама. Тя имаше нужда от повече информация, преди някой от хората ѝ да задвижи нещата по-нататък. Вероятно в тази работа нямаше нищо, а тя скоро щеше да има достатъчно реални случаи за разследване. Най-доброто, което можеше да направи сега, беше да се освежи, за да проясни мислите си.

— Хайде, Флаш — каза тя, нахлузи ботушите, с които ходеше на разходка, и облече непромокаемото яке. Слабо слънце огряваше пустите хълмисти земи, борейки се с тънък слой облаци, които нахлуваха от запад. Лек ветрец повяваше над долината, достатъчно силно, за да се почувстваш ободрен, без да премръзнеш. Идеалното време за разходка сред хълмовете. Жената и кучето се заизкачваха по диагонал — дълъг път, който накрая ги отведе до билото. Кучето, което тичаше напред-назад, трябва да бе изминало четири пъти повече път от Карол.

Когато беше горе-долу по средата на билото, тя забеляза някакво движение в ниското. Скоро разбра, че това са Джордж Никълъс и Джес, майката на Флаш. Толкова много неща се бяха случили, откакто той се появи в дома ѝ предния ден; тя имаше чувството, че са се видели много по-отдавна. Днес тя вече нямаше какво да крие. Вероятно беше време да се постарае да възвърне установилата се между тях близост след странната намеса на Тони. Затова му махна дружелюбно с ръка.

Джордж отговори на поздрава ѝ и промени посоката, в която се движеше, за да може да се озове на пътя ѝ. Когато стигна при нея, се беше задъхал малко, затова пък усмивката му беше съвсем непринудена.

— Твоят приятел, Тони, не си пада по разходките, така ли?

— Той се върна в Брадфийлд. Всъщност ходи много пеш, но го прави в града. Казва, че ходенето пеш му помагало да миели — както и компютърните игри — тя поклати глава със снизходителна усмивка, припомняйки си собственото си колебливо навлизане в този свят и шока, който изпита, когато осъзна неговата привлекателност.