Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Не съм сигурен, че постъпваш правилно — той вдигна ръка, за да я накара да замълчи. — Знам, че не може да му се има доверие. Но при Сам трябва да се има предвид, че той се интересува единствено от Сам. А участието в такъв екип би било неговият път към звездите. Не би изложил принадлежността си към екипа на риск.

— Би го направил, и още как, стига да е сигурен, че ще излезе сух от водата. Той е склонен да приеме овациите, без да има заслуга за тях, също като „човекът, който застреля Либърти Валанс“. Само че, ако аз трябва да играя ролята на Джон Уейн, бих се простреляла в крака от яд, че изобщо съм се захванала с него.

Тони се намръщи в опитите си да се ориентира в усуканото ѝ сравнение.

— Щом казваш. Но това ще се отрази зле на Стейси.

Карол му отправи поглед, изпълнен с гневно предизвикателство.

— Стейси е голямо момиче. Тя обича работата си. Няма да пропусне такъв шанс, само защото гаджето ѝ се цупи — изражението на Тони беше скептично. — Казвам ти, Тони, Стейси обича базите данни повече, отколкото би могла да обикне някога човешко същество.

Той сви рамене с безизразно лице, премълчавайки онова, което мислеше.

— Екипът си е твой. И ми се струва, че съставът ще бъде добър.

— Значи ли това, че мога да разчитам на участието ти?

— Още ли не си разбрала? Разбира се, че ще участвам. Не ме разбирай погрешно, обичам и работата си в болницата. Няма нищо по-удовлетворяващо от това да помогнеш на някой да слепи отново разбитата си на късове психика. Но профилирането е нещо друго. То ме принуждава да гледам всичко от различен ъгъл. Задоволява у мен някаква необходимост, за чието съществуване дори не подозирах, преди да започна да се занимавам с тази работа — той се покашля, като че ли обзет от смущение. Тя никога не го беше чувала да говори толкова красноречиво за работата, която вършеше в помощ на правоохранителните органи. Обикновено коментираше единствено техниката на онова, което вършеше, не и какво означава за него тази работа. Това, което казваше, ѝ изясняваше неговия подход. Тя познаваше и други профайлъри, чието раздуто самочувствие объркваше разследването на което се очакваше да помагат. Както и такива, които съставяха профили, изпъстрени с толкова уговорки, че по-скоро пречеха, отколкото да помагат. Но смирението, което проявяваше Тони в работата си, винаги му помагаше да приеме с отворено съзнание възможности, които другите дори не поглеждаха. Не можеше да се каже, че му липсва увереност или убеденост в онова, което вършеше. По-скоро реагираше гъвкаво.

— Добре — каза тя.

— Е, с какво ще започнем?

— Струва ми се, че една малка тренировка ще ни се отрази добре. Затова може спокойно да продължим да се занимаваме с троловете в интернет.

Той поклати замислено глава.

— Това беше… е, не знам, по-скоро като на игра. Няма никакви реални доказателства за нещо съмнително.

— Ако изключиш това, че ние сме обучени да се съмняваме, а нещо в твоето съзнание те накара да застанеш нащрек. Виж какво, необходими са ни време и опит, за да се сработим отново. И не бих искала това да става по време на действително разследване, докато медиите не ни изпускат от поглед. Тези случаи са идеални за подготовка — тя прокара пръсти в косата си и задърпа кичур след кичур. — Бог знае кога ще имам време да отида на приличен фризьор. Брандън ще иска тази работа да получи широко медийно покритие. А аз не мога да се явя на пресконференция в този вид.

— На мен ми изглеждаш много добре — каза Тони. В устата на друг мъж това би прозвучало като комплимент. Докато при Тони това беше израз на изненада от твърдението ѝ, че изглежда по-различно от всеки друг път.

Карол отново подбели очи.

— Дали би забелязал, ако боядисам косата си розова? Това е единствената област, в която наблюдателността ти е нулева, Тони. Вярвай ми, налага се да се подстрижа — тя извади телефона си. — Питам се дали Уенди още си спомня каква прическа предпочитам? Може би ще успее да ме приеме в събота… Освен това трябва да занеса куп дрехи на химическо чистене — тя го погледна с просветнало лице, като че ли нещо ѝ беше хрумнало. — Можеш да свършиш това вместо мен, когато се прибираш. Има един приемен пункт за химическо чистене на пътя при влизането в Брадфийлд, там, където преди имаше бензиностанция. Нали знаеш кое място имам предвид? Точно след кръговото кръстовище при Мордън?

— Решила си твърдо да се отървеш от мен.

Карол не можеше да го отрече.

— Ти беше до мен, когато имах нужда от това — каза тя. — Не съм близвала алкохол от събота вечерта. Най-лошото е вече зад мен, а сега онова, от което се нуждая, е да повярвам на себе си. Трябва и да се подготвя за утре. Мина много време, а е необходимо да вляза отново в ролята на ченге — тя се стараеше да обясни поведението си, не искаше да го засегне. Но съзнаваше, че я чака тежка нощ; желанието да пийне нещо щеше да нараства заедно с надигането на страховете в малките часове. Не искаше той да я види в това състояние. Не искаше той да я съжалява. Постави ръка върху неговата.