Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Може би ще бъде по-лесно, ако изредим специалните изисквания — каза бързо Брандън, забелязал в очите на Блейк да проблясва нещо, което не му се понрави. — Какво е мнението ти за нея като криминалист?

Херувимските розови бузи на Блейк потъмняха до алено.

— Добра е — не можеше да се твърди, че го казва неохотно, но не се забелязваше и особен ентусиазъм.

— Умна? — попита Брандън.

— О, да, много е интелигентна.

— Би ли казал, че е съобразителна?

— Не се налага да ѝ се обяснява по два пъти — Блейк се взираше в масата, избягвайки погледите на останалите.

— И изобретателна, нали? Винаги съм мислил, че успя да направи много с малкото, което ѝ дадохме в отдела за борба с особено тежки престъпления.

Блейк издиша тежко през нос.

— Не може да се каже, че тя е икономичният вариант, но не разпилява онова, което ѝ е дадено на разположение. Бори се ожесточено за онова, което иска с крайната цел да свърши възложената ѝ работа.

— А какво ще кажеш за работата ѝ в екип? Умее ли да го прави?

— Тя изгради много здрав екип около себе си в Брадфийлд.

Така че, ако говорим за отношенията ѝ с подчинените, да, до голяма степен се държи като първа сред равни. Не се притесняват да ѝ представят каквото и да било, но същевременно тя им вдъхва и необходимата увереност да работят сами, ако имат теория, която подлежи на проследяване.

Това приличаше на вадене на зъби, но Брандън предполагаше, че в негово присъствие Блейк не смееше да прояви некоректност или пристрастие. Сигурно беше наясно, че Брандън ще го направи на пух и прах, ако се опита да представи Карол в лоша светлина, освен ако не бе способен да подкрепи твърдението си с необорими доказателства. Но преди Брандън да зададе нов въпрос, Блейк предприе нападение по фланга.

— Извън това обаче някогашният екип на главен инспектор Джордан не полагаше усилия в други насоки. Тя винаги поставяше интересите на собствения си екип, на собствените си разследвания над всичко останало. Не виждаше общата картина на онова, което беше в интерес на полицията като цяло — той вирна брадичка, връщайки се към естествената си агресивност. — Наскоро ѝ дадох възможност да се върне на служба, но тя беше категорична, че няма да промени решението си за напускане.

Брандън го изгледа проницателно. За първи път чуваше за това подаване на маслинена клонка. Преди да зададе допълнителен въпрос, заместник-министърът се намеси:

— Значи е своенравна, така ли? — ако се съдеше по тона му, Карвър не намираше нищо лошо в това. Обществеността обичаше такива черти у политиците, макар че партийните лидери ги ненавиждаха. Брандън се запита какви ли са отношенията на Карвър с радетелите за партийна дисциплина. — Можете ли да ми дадете пример за това, което имате предвид?

Блейк хвърли към Брандън поглед, в който се четеше злонамереност.

— Мога. Екипът за особено тежки престъпления разви тесен контакт с един специалист по психологическо профилиране. Доколкото знам, главен инспектор Джордан дори живя в дома му известно време.

— Искаш да кажеш, че е живяла с него? — Карвър се приведе напред като вълк, надушил следа. „Падат си по клюките нашите господари и командири.“ — Че е имало нещо повече от финансова договореност?

— Не мога да твърдя това — заяви надуто Блейк. — Но най-малкото той ѝ беше наемодател.

— Ако говориш за доктор Хил — прекъсна го Брандън, — отношенията им се свеждаха единствено до това. Когато тя се върна в Брадфийлд, не беше сигурна дали ще остане. Не искаше да продава апартамента си в Лондон за в случай, че реши да се върне, затова го даде под наем. Апартаментът, който нае, беше напълно самостоятелен. Тони и Карол никога не са били нещо повече от приятели. Познавам и двамата и знам, че не биха си позволили да продължат да работят заедно, ако отношенията им бяха преминали известна граница.

Карвър като че ли се изненада от тази негова категоричност, после се усмихна.

— С радост приемам уверенията ти, Джон.

— Аз нямах предвид това — намеси се твърдо Блейк. — Въпросът е там, че доктор Хил работеше в извънредно тясна близост с екипа. Той постоянно присъстваше в работното им помещение, когато течеше някакво разследване. Думата му беше закон. Главен инспектор Джордан предпочиташе да се вслушва в него, а не в по-високостоящите свои колеги. Заплащането на услугите му беше сред най-значителните разходи на екипа и честно казано, според мен резултатът не беше много повече от прилагането на обикновен здрав разум.