Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Карол пропъди тази мисъл. Кървавата история на старата къща беше нещо, за което си позволяваше да мисли само когато се чувстваше много силна. Брат ѝ и жена му бяха заклани в собствения си дом, и то защото Карол не бе успяла да ги предпази. Тя беше оголила някогашния хамбар до кости и бе покрила тези кости с нова плът, но миналото все пак продължаваше да се просмуква в настоящето. Тази вечер споменът бе свързан пряко с единствения човек, на когото Карол можеше да разчита в кризисно положение. Единственият човек, на когото тя наистина не искаше да се обажда.

Преди да успее да отхвърли дори идеята, металният капак, изрязан в средата на вратата, се отвори с трясък. Тя спря да крачи и застана с лице към вратата, раздалечила босите си крака, отпуснала ръце с разтворени пръсти от двете страни на тялото си, изправила рамене. Готова да посрещне онова, което я очакваше.

Човекът, който влезе и бутна вратата, за да се затвори зад него, не ѝ беше непознат, макар да се беше променил, откакто тя го беше виждала за последен път. Гъстата черна коса, сресана назад от изпъкналото му чело, беше силно изпъстрена със сиви нишки, беше си пуснал смешна козя брадичка, която попадаше в сянката на големия му орлов нос. Беше дори още по-мършав в сравнение с времето, когато за последен път се бяха виждали, но си беше купил нови дрехи, подходящи за отслабналата му фигура. Ризата му вече не се въртеше на талията под сако, напомнящо за наметалото на супергерой. Сега носеше добре скроена риза под леко кожено яке, което беше учудващо стилно. Джон Франклин е открил вълшебен талисман, каза си Карол и почти се усмихна при тази мисъл.

— Карол — каза той и я поздрави с кимване.

— Главен инспектор Франклин. Благодаря, че дойде.

Той се облегна на вратата.

— Така или иначе бях в кабинета си. Този път оплеска сериозно работата, а?

— Така изглежда.

— Нищо не мога да направя за теб, нали ти е ясно? Дори да беше все още главен инспектор, нямаше да мога да залича това. Дори да исках. Съгласи се, твоят екип и моите хора никога не са били свързани от топли чувства.

Сърцето ѝ се сви, макар да не беше очаквала нещо по-различно.

— Винаги съм мислила, че между нас съществува взаимно уважение. Не можеш да ме виниш, че направих опит.

— О, мисля, че мога. Би трябвало да си по-съобразителна и да не се опитваш да ползваш връзки. Това, че от ареста ми се обаждат за някакви лица, които са прибрали, ме поставя в неудобно положение.

Карол вирна брадичка.

— Бих казала, че е необходимо нещо много по-сериозно, за да накара ченге с твоята звездна репутация да изглежда съмнително.

— Точно ти би трябвало да знаеш по-добре от всички какво е положението напоследък. Като една безкрайна „Нощ на дългите ножове“ — той се оттласна от вратата. — Съжалявам, но нищо не може да се направи. Няма да ти е лесно да живееш в онази пустош без кола. Предполагам, че ще можеш да си вземеш АТВ и да кръстосваш наоколо — отправи ѝ иронична усмивка и отвори вратата. — Момчетата, които те доведоха, ще дойдат след минута за втория тест. Сержантът от ареста ще те освободи под гаранция и тогава ще можеш да се обадиш по телефона — той се покашля. — Но всичко това ти е известно. Дано имаш късмет, Карол.

И той си тръгна, оставяйки я да се взира в безличната врата — като че ли само в продължение на няколко мига, преди тя да се отвори отново и пред нея да застане сержантът от ареста.

— Хайде да ви видим — каза той. — Време е отново да духате.

Брандън не можеше да не се наслаждава на гледката, която представляваше Джеймс Блейк, опитващ се да си възвърне самообладанието. Самовлюбеният глупак беше решил, че го готвят за работа, която беше смехотворно далеч от възможностите му. Блейк никога не беше ръководил разследване на убийство, да не говорим пък за отдел за тежки престъпления. Способността на хората да се самозаблуждават никога не бе преставала да забавлява Брандън.

— Интересно — успя да произнесе Блейк след една проточила се пауза. Той вдигна чашата с портвайн и отпи бавно. — Но, разбира се, тя вече не е служител на полицията.

Карвър махна лениво с ръка, като че ли ставаше дума за незначителна подробност.

— Достатъчно лесно ще я убедим да кандидатства за тази работа. Казват ми, че постоянно се случва напуснали служители да се връщат в полицията. В други подразделения, с други чинове. Подробностите не ме интересуват. Това, което искам да знам, е дали тази Карол Джордан е жената, която ни трябва за тази работа.