Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Зачуди се дали да не използва някоя от кредитните си карти, за да изтегли пари. Вбесяваше се, когато трябваше да плаща таксите, но от друга страна, не му се искаше да върви пеш в студа, а вероятно и в дъжда. Но нещо не беше наред и с кредитните карти. И в двата случая на екрана се изписа, че по картата е достигнат лимитът и от нея вече не могат да бъдат теглени нови суми.

— Мамка му, не мога да повярвам! — изкрещя той, обръщайки се към машината. — А аз, между другото, работя в шибаната полиция! Ще ви го върна!

Победен от технологиите, Сам разбра, че няма друг избор и трябва да се прибере у дома пеш. Вдигна яката на сакото си и се сгуши в него, правейки първите стъпки в новия си, разбит от електрониката живот.

Не бяха повикали главен инспектор Джон Франклин на мястото, където се беше случила катастрофата; връщаше се в участъка след обедната си почивка, когато видя трите коли — разкривени, смазани, ужасяващо преплетени с мантинелата там, където отклонението от магистралата се извиваше надолу по стръмния хълм, за да навлезе в Халифакс.

Но той беше от онези ченгета, които са винаги готови да помогнат. Затова отби, спря колата и се насочи към мястото, където трите коли се бяха ударили една в друга.

— Какво е станало? — обърна се Франклин към един от пътните полицаи, мъж, когото беше виждал нерядко в собствения си участък.

— Същинска касапница — отвърна той. — Гаменът, който е карал воксхола, е завил, навлизайки в насрещното платно със скорост, много по-висока от допустимата. Забил се е челно в минито, а после двете коли се завъртяли и се блъснали в този форд галакси. Двамата във воксхола са загинали, откараха шофьора на минито в болница в тежко състояние. Два трупа и във форда. Едната жена умря, докато пожарникарите се опитваха да срежат ламарините, за да я извадят — той тръсна силно глава. — Още дълго време ще чувам писъците ѝ.

Франклин погледна към воксхола с характерния спойлер и раздутите калници. Беше го виждал съвсем наскоро, паркиран пред полицейския участък. Отиде до колата, в която шофьорът и спътникът му все още седяха на местата си. Незабавно разпозна шофьора и почувства надигането на яростта, подобно на киселини в стомаха му.

Не помнеше името на момчето, но обстоятелствата, при които го беше видял, се бяха запечатали в паметта му. Беше миналата събота. Той беше един от няколкото пияни шофьори, напълно основателно арестувани, но после освободени, след като един от дрегерите беше обявен за развален.

Момчето във воксхола, което бе отнело още три живота, отивайки към небитието, беше сред хората, освободени поради по-важната от всичко необходимост да не се петни досието на Карол Джордан. Франклин се извърна отвратено. Изпитваше някаква дивашка наслада при мисълта за обаждането, с което щеше да уведоми Джордан за действителната цена на нейния нов отдел. Каквото и да постигнеха, то щеше да бъде опетнено с кръвта на невинни хора.

— Мамка му, надявам се да си е струвало да направят това заради нея — каза той, без да се обръща към никого, съзнавайки, че такова уравнение няма решение.

— Мислиш ли, че е осъществимо? — попита Тони.

Карол отпи глътка кафе. Групичка пийнали млади мъже се дотътриха, полюшвайки се, до будката за кафе, и продължиха да се побутват и блъскат, докато си поръчваха кафета и горещ шоколад. Карол ги гледаше, а Тони чакаше. Накрая тя каза:

— Ще ми направиш услуга. Много по-лесно ще ми бъде да не пия, ако ти си наблизо. Освен това ще ми помагаш с кучето.

Той се опита да прикрие радостта си, но не успя.

— Стига твоето приятелче Джордж да не ме погне с някоя ловна пушка.

Сведе поглед към кафето си и се усмихна. Само преди две седмици изобщо не би могъл да си представи подобен сценарий. Щеше да изглежда невъзможно те двамата с Карол да изминат толкова голяма част от пътя към помирението. Започваше поредният етап от един път, чието начало бе поставено преди много време, едно пътуване, белязано с кръв и трудности, пътуване, от което не би се лишил за нищо на света.

— Благодаря за поканата.

Думите му бяха заглушени от иззвъняването на телефона на Карол. Двамата се спогледаха и размениха натъжени усмивки.

— И всичко започва отново — каза Тони.

Хубавото на това да си измислиш полицейско подразделение е, че никой не може да ти каже, че си объркал някакви процедурни въпроси.

Но, разбира се, съществуват много други възможности за грешки. И за това, че ми помагаха да избягвам капаните, съм благодарна на Ангъс Маршъл, гуру на съдебномедицинския анализ, както и на Нийв Ник Дейд, специалист по противопожарна охрана и експлозиви. Благодаря на Саймън Вайт-Уилсън, от когото узнах за новото приложение на товарните контейнери.