Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— О, не, няма да го направиш — изръмжа тя. — Няма да си тръгнеш, без да платиш сметката.

Много по-късно Карол и Тони седяха на една пейка до денонощното кафене на гарата, черно-бялото коли се беше свило в краката им, в ръцете си държаха димящи картонени чаши. Това беше неутрална територия, приета от двамата преди доста време.

— Добра работа свърши там горе — каза Карол.

— Съжалих го. След онова, което се е случило с майка му, той във всеки случай е щял да носи следи от психическа травма. Въпросът е бил само какъв израз ще имат тези следи. Ако животът с приятелката му се беше развил по различен начин…

— Тя можеше още да е жива — заяви Карол без капка съчувствие в гласа. — Нямам твоята способност за съпреживяване.

Поседяха така, в приятелско мълчание, още няколко минути. После Карол проговори:

— Ти не мислиш наистина, че съм кучка, нали?

— Чула си?

Тя кимна.

— Двете с Пола направо се катерехме една през друга, за да се доберем колкото може по-бързо до ъгъла. Каза го толкова убедително… — добави тя малко натъжено.

— Разбира се, че не те мисля за кучка. Опитвах се да спася живота на този човек. Бих казал, че се занимаваш с трафик на хора или че си тори, ако се налагаше.

Карол изпръхтя.

— Не говори такива неща, когато имам кафе в устата! — възмути се тя. — Освен това, като се смея, ме боли рамото.

— Добре, че успя да го задържиш, докато пожарникарите разгънаха стълбата. Гърчеше се като малко дете.

— Излиза, че строителните работи са ме направили по-добро ченге.

Последва ново мълчание. Кучето се понамести върху краката на Карол. Безкрайно дълъг товарен влак минаваше с громолене по моста.

— Мислех си… — поде Карол.

— Мхм?

— Къщата е почти готова.

— Да, свършила си страхотна работа. Не мислех, че ще се справиш, но се оказа, че греша.

Тя въздъхна.

— Има предостатъчно място, нали знаеш. Прокарах тръбите на втората баня, тази седмица ще докарат и параваните, които ще обособяват второто място за спане.

— Значи малко или повече всичко приключва?

Карол прокара ръка през гъстата си руса коса.

— Освен ако не реша да сложа лавици за книги на едната стена.

— Не искам това да прозвучи грубо, но не мислех, че имаш толкова много книги.

— Аз не, но ти имаш. И мястото ще бъде толкова по-подходящо от някакъв товарен контейнер.

Тони се смръщи. Не чувстваше твърда почва под краката си и беше уверен, че една погрешна крачка би била нещо, което би изплащал вечно.

— Предлагаш да приютиш книгите ми?

Карол се покашля.

— И не само книгите, ако искаш. Мисля, че ми беше приятно да бъдеш там. Разбира се, без никакви ангажименти. Не бих очаквала от теб да се откажеш от „Стийлър“, сигурно ще искаш да прекарваш известно време и там.

В другия край на града Сам Еванс излезе от един нощен клуб, залитайки едва забележимо. Беше прекарал приятна вечер с момчетата, с които понякога играеше футбол на малки врати. Излизаше из града всяка вечер, откакто беше напуснал жилището на Стейси, наслаждаваше се на живота на необвързан мъж, без нито една грижа на този свят. Но сега вече беше време да сложи край на това. Беше установил с изненада, че тя му липсва.

Утре щеше да ѝ прати есемес. Да ѝ предложи да вечерят на някое изискано място. Изборът на заведение трябваше да ѝ покаже, че държи на нея, въпреки че го беше вбесила, защото не се беше застъпила за него пред онази кучка Джордан.

Сам се прозя. Във въздуха се усещаше далечна влага, като че ли дъждът дебнеше да изненада непредпазливите. Реши да не рискува и да вземе такси. Беше свършил парите в брой, но малко след пряката имаше банкомат.

Той се приведе напред в синята светлина на банкомата и остави машината да всмуче картата в своята паст. Набра ПИН-кода си и зачака. „Неправилен ПИН-код“, се изписа на екрана. Сам реши, че трябва да е по-пиян, отколкото е предполагал. Отново набра кода и машината отново го отхвърли. Тръсна глава, сякаш за да я прочисти от алкохолните пари, и опита още веднъж. „Картата ви е конфискувана по нареждане на издалата я банка. Моля, посетете местния клон на банката, за да решите проблема.“

— Какво, мамка му… — ставаше нещо напълно безсмислено. Да не би да е променил ПИН-кода си, а после да е получил пристъп на амнезия? Е, поне имаше и друга карта, с която щеше да изтегли пари в брой, без да се вкарва в излишни разходи. Пъхна картата в процепа и този път банкоматът я прие. Проблемът беше, че отказа да му даде пари. Поиска баланса си и не можа да повярва на онова, което се беше изписало на екрана. По сметката му нямаше пукната пара. Два дни след заплата. Невъзможно. По някакъв начин го бяха обрали. Бил е обран от собствената си банка.