Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Сигурна ли си, че баща му е продал семейната къща? — попита Карол.

— Така е съгласно данните в поземления регистър.

— И не я е продал на сина си?

Стейси поклати глава и почука с пръсти по екрана.

— Продал я е на някой си Харвиндер Синг Халса.

— Просто исках да бъда сигурна.

— Имаме ли възможност за контакт с баща му? — попита Тони.

— Данните са изписани на бялата дъска.

— Благодаря, Стейси, всичко това е много полезно — Карол се замисли за миг, после продължи: — Личи ли по нещо той да поддържа връзка с някой от съучениците си от Брадфийлд? Ако се крие някъде, не е зле да започнем оттам.

— Заемам се с това — Стейси излезе и Тони поднови краченето из кабинета.

— Карол, мисля, че той ще се самоубие — настоя той. — Не е в състояние да завърши мисията си. Единственото, което му остава, е да съхрани стойността на стореното дотук. А може да бъде сигурен, че ще постигне това, ако отиде там, където никой няма да може да му иска сметка. Тоест ако умре.

— Съжалявам, но не те разбирам — Карол въздъхна раздразнено. — Вложил е цялото си въображение и енергия, за да осъществи тази своя фантазия. Защо му е да се самоубива, след като може просто да изчезне?

Преди Тони да успее да отговори, мобилният телефон на Карол иззвъня.

— Пола е — каза тя и включи високоговорителя на телефона. — Здравей, Пола. Слушаме те с Тони.

Той пристъпи по-наблизо, за да чува Пола.

— Добрата новина е, че Елинор е на смяна и казва, че Урсула ще оцелее. Лошата новина е, че е поела някакъв наркотик, рохипнол, ГХБ или нещо подобно, и най-вероятно няма да може да си спомни нищо, което да ни бъде от полза. Разбира се, взели са кръвни проби за токсикологичен анализ, което може да ни свърши работа.

— Пак тези проклети наркотици на изнасилваните — каза Карол. — Но щом е жива, това е добре. И поне знаем със сигурност по какъв начин е успявал да ги накара да му се подчинят. Съпругът ѝ там ли е?

— Да, но е в шок. Нищо не знае, нищо не е видял, единственото, което го интересува, е Урсула да се оправи.

— Разбираемо.

— Между другото, представителите на медиите вече са тук. Пени Бърджес от „Сентинъл Таймс“ и някакво хлапе от „Брадфийлд Саунд“.

— Униформеният полицай, който е довел Бил Форман, още ли е там?

— Да, навърта се тук някъде.

— Добре, остави го на пост пред стаята на Урсула — осигури ѝ самостоятелна стая; Елинор би трябвало да успее да се справи с това. Никой да не влиза и излиза, с изключение на медицинския персонал, и то след като се идентифицират с документ със снимка, и съпругът ѝ. А после се прибирай тук.

— Добре, шефе.

— Добра работа свършихте вие с Алвин. Свалихте я от въжето и спасихте живота ѝ.

— Благодаря. Но не биваше да изпускаме него.

— По-добре е, че изпуснахте него, отколкото ако бяхте оставили Урсула да умре — каза Тони. — Ако бяхте разбрали, че е той и го бяхте подгонили, можеше да се върнете прекалено късно, за да я спасите.

Не за първи път Тони изваждаше на преден план добрата страна.

— Прав е — каза Карол. — До скоро — и приключи разговора. После допълни: — Радвам се, че тя ще оживее.

— Да — отвърна разсеяно Тони. После отново закрачи. — И така, ако той реши да го направи, мисля, че ще се придържа към предварителната програма. Струва ми се, че ще избере смърт, която ще е отражение на онази, която вече е бил избрал за следващата жена. Но тъй като няма как да се върне в дома си, за да си осигури дрога или отрова, мисля, че ще копира смъртта на Мей Аим и ще скочи от тринайсетия етаж.

— Мисля, че се изсипваш — каза Карол. — Знам, че умееш да предвиждаш хода на мислите на психопати, параноици и всякакви откачалки, но този път вече ми се струва, че започваш да си измисляш в движение.

Тони отвърна с крива усмивка:

— В този случай и без това през цялото време измислям разни неща в движение. Понякога човек трябва да има доверие в себе си.

— Аз ти имам доверие. Но не съм сигурна в предположенията ти.

Той кимна.

— Няма проблем. Ще отида да помисля още малко — той размаха пръсти за поздрав и излезе в общото помещение на екипа, където огледа всичко, което беше окачено на дъската, а после намери свободен компютър и се разположи пред него. Порови се няколко минути в интернет, после стана и излезе навън, на слънце. Време беше да се заеме с онова, което можеше да прави най-добре.

Кевин вдигна глава, когато Пола влезе, и я повика при себе си. Докато тя идваше към него, той повика и Стейси.