Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Напълно ли си сигурна?

— Той не за първи път изпълнява функциите на поверителен източник — каза Пени. — Затова системата за плащане вече е била утвърдена. Съжалявам, Кевин. Знам, че не това искаше да чуеш.

Кевин се взираше невиждащо надолу по улицата.

— Благодаря, че намери това сведение за мен. Освен това, Пени… не обичам дълго да се чувствам длъжник на някого, затова веднага ще ти се отплатя. Знаеш ли коя е Урсула Форман?

— Блогърката? Която е омъжена за Бил Форман от „Брадфийлд Саунд“?

— Същата. Току-що я откараха в спешното отделение на „Брадфийлд Крос“. Може би ще ти е от полза да провериш какъв е случаят.

— Катастрофирала ли е?

— Нали си разследващ журналист? — и той прекъсна разговора, когато Карол го повика по име. Забърза към нея, опитвайки се да асимилира това, което беше чул току-що.

— Връщаме се в офиса — каза Карол. — Няма какво да правим тук. Специалистите си правят огледа на местопрестъплението. Наредих да се разпитат съседите и помолих някой от Скенфрит Стрийт да вземе Бил Форман и да го закара в болницата. Доколкото разбирам, в момента той все още е в ефир, но ще прехвърлят остатъка от предаването на някой друг. Трябва незабавно да обявим Матю Мартин за издирване, а аз трябва да подготвя брифинг за случая, който да представя на Джон Брандън. Сега вече действително разполагаме с преки доказателства.

Карол се опитваше да напише кратко обобщение на всичко, което знаеха за Матю Мартин, но Тони ѝ пречеше. Той крачеше напред-назад, както винаги, когато се опитваше да подреди мислите си. Минаваше покрай едната стена на кабинета ѝ, завиваше на деветдесет градуса и се упътваше към следващия ъгъл, после пак се обръщаше и тръгваше обратно по стъпките си, монотонно като репетитивните модели в музиката на Стив Райк.

— Той знае, че ние знаем — каза Тони. — Направил е всичко това, за да създаде определена картина за пред очите на света. От нас се очаква да мислим, че тези жени са били тласнати към самоубийство, защото ответната реакция на изказванията им ги е накарала да осъзнаят колко са грешили. Но когато Пола и Алвин са се появили пред къщата на Урсула Форман, той трябва да е осъзнал, че е разкрит — крачка, две, три, четири.

— А може и да не мисли така — каза Карол. — Може би изчаква да види какво ще предприемем сега. В края на краищата, съществуват много причини, поради които хора от полицията може да са отишли в дома ѝ. Алвин каза, че е споменал нещо за тормоза онлайн. Възможно е да е решил, че сме се хванали и сме решили, че Урсула наистина се е самоубила — приятно ѝ беше да влезе отново в традиционната си роля и да подлага на изпитание теориите му, опитвайки се да ги разбие.

Тони поклати глава.

— Знае, че се е издънил. Че сме по следите му. Никой не изпраща двама сержанти от криминалния отдел, за да разследват кой се е забавлявал с кибертормоз. И какво ще направи той в такъв случай?

— Ще се опита да избяга. Всички правят така — отвърна Карол, довършвайки ново изречение.

Той стигна до ъгъла и отново се завъртя.

— Не, не може да го направи. Защото тогава рискът да се разкрие скритият му план нараства значително. Ето какъв е проблемът му, Карол. Така, както стоят нещата сега, все още важат решенията на предварителното следствие, че в трите случая става дума за самоубийство. Ние може да твърдим, че това са убийства, докато посинеем, но без неговото присъствие не разполагаме с никакво доказателство. Ако обаче бъде заловен, шансовете големият му проект да остане тайна са минимални. Защото тогава ще можем да се ровим по-подробно и да открием следи от присъствието му. А ако успеем да докажем, че самоубийствата всъщност са убийства, пропада целият му проект. Докато самоубийствата все още са считани за такива, продължава да съществува шансът планът му да проработи и всички вие, устатите жени, да замълчите.

— Как пък не — измърмори Карол.

Крачка, шест, седем, осем.

— Все се връщам към тези въпроси — защо точно това, защо сега, защо тук? Знам прекалено малко за него, и това е дразнещо, когато се опитвам да си изясня тези неща. Но има едно нещо, което ми се струва логично.

— И какво е то? — попита тя все така разсеяно.

— Той ще се самоубие.

Стресната, Карол откъсна очи от екрана.

— В това няма никаква логика.

— Именно. Което по някакъв парадоксален начин е и най-доброто основание да го направи. Не може да си позволи да бъде заловен жив или целият му план да бъде представен открито в съда, защото тогава идеята, че жени, които се държат зле, а говорят така, като че ли се гордеят с поведението си, в крайна сметка се самоубиват, напълно пропада. Сега знае, че единствената възможност да представи нещата все пак така, както той ги вижда, зависи от това самият той да изчезне от картината.