Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Направи един опит с надеждата да може да вкара трите заглавия в едно търсене. Очевидно, това беше възможно, но също толкова очевидно беше, че ще трябва да мине време, преди системата да изплюе резултата. Съзнавайки, че времето ѝ изтича, Стейси барабанеше с пръсти по ръба на клавиатурата, чувствайки как мускулите на гърба и врата ѝ се стягат от напрежение. След няколко минути дори стана, опря ръце на стената и направи няколко разтягания за раменния пояс.

Когато седна отново пред монитора, изживя миг на смазващо разочарование. Според резултата от търсенето нито един клиент не беше купувал трите книги едновременно. Когато и да било. Тя отпусна рамене. Идеята на Тони беше чудесна, но по всичко личеше, че този път е прекалил с играта на сляпо.

Тъй като все още беше в системата и ѝ оставаше още малко време, тя пусна търсене за възможни общи покупки на някои от трите заглавия. Системата почти незабавно представи 1279 резултата на Улф и Плат заедно. Стейси копира списъка и го разпечата, за по-сигурно, какъвто ѝ беше обичаят. Може би книгите бяха включени в учебни програми? Стейси имаше смътен спомен, че Плат беше идол за някои нейни съученички. Какво беше това странно привличане, което самоубийството упражняваше върху подрастващите? Тя самата нито за миг не беше обмисляла подобно нещо, дори когато се беше чувствала най-зле. Винаги съществуваше обещанието, че идват подобри дни. Нови програми, нови възможности, нови трикове за научаване.

Предвид този резултат, беше още по-учудващо, че нямаше абсолютно никакви резултати за всякакви други съчетания. Никой, купил „Ариел“ и „Собствена стая“, не беше купил и „Тетрадки на смъртта“ — нито по същото време, нито в друг случай. Изглежда убиецът се беше снабдил от другаде с книгата на Ан Секстън. Освен, разбира се, ако вече не я е притежавал. Нея, а и останалите заглавия.

Стейси въздъхна. Неприятно ѝ беше да се признае за победена, но може би все пак този път победата се дължеше на стечение на обстоятелствата, а не на нейна некомпетентност. Но нямаше намерение да се предаде, преди да е изчерпала всички възможности за търсене. Реши да пусне едно последно търсене, само за Ан Секстън. И резултатите се появиха веднага. През последната година „Валхала“ бяха продали единайсет броя от изчерпаната книга на втора ръка, което се стори учудващо на Стейси. Единайсет души, които държаха толкова много да притежават книга от една мъртва американска поетеса, за която тя дори не беше чувала. Огледа данните и установи, че когато книгата се продаваше на втора ръка, тя попадаше в категория, различна от тази на новите книги. Дали отговорът не се криеше тук?

Копира отново списъка с резултатите, после се обърна към друг от мониторите, където беше пуснала сравнение между имената на купилите Улф и Плат и на онези, които бяха купили книгата на Секстън. Три имена бяха маркирани от компютъра. И трите на жени.

— Да му се не види — измърмори Стейси. И тъй като не можеше да устои, ги потърси в клиентската база данни на „Валхала“. Едната беше дала адрес в катедрата по английска филология в един шотландски университет; втората явно живееше във Франция, а третата беше купувала книги с поезия с дузини, като сред авторите имаше и мъже. Следващо търсене показа, че третата клиентка е поетеса с публикувани произведения. Дори да не бяха приели мнението на Тони и Алвин, че търсеният убиец е мъж, нито една от трите не беше подходяща да бъде заподозряна. Като че ли вдъхновеното хрумване на Тони ги беше отвело в задънена улица.

Освен ако… освен ако нямаше начин базата за сравнение да се разшири? Тя беше търсила само точни съвпадения? Ами ако имаше вариации? Понякога хората си правеха нови акаунти, когато сменяха адреса на електронната си поща или кредитната карта, от която искаха да платят покупката. Оставаше и още време. Нима не си струваше да опита?

Този път тя свали и разпечата списъците на купувачите на всяка една от трите книги поотделно. Реши да предостави сравнението на собствените си системи, вместо на системата на „Валхала“. Това вече бяха цели страници с имена. Невъзможно беше за човешки мозък да ги обхване. Но за програмист като Стейси не беше проблем да състави рутинно търсене, което да открие сродни вариации.

Отново поиска сравнение, включвайки този път вариациите, и пусна за обработване трите пълни списъка. И този път откри още едно съвпадение. Купувачът беше несъмнено мъж. Матю Мартин беше купил едновременно Улф и Секстън. А М. Дж. Мартин беше сред купувачите на Плат. Колко прекрасно беше, когато машините осигуряваха това, което не би било по силите на човешко същество.