Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— И все пак сте се оплакали в полицията?

— Това е противозаконно, нали? Да заплашваш хората? Отвратително е. Надявах се да бъдат сплашени така, както те стреснаха мен. Някой голям лош полицай — или полицайка, редно е да се каже — да се появи на прага им и да им съсипе деня, както те съсипаха моя. Но оплакването ми не доведе до нищо, нали? — в гласа на Максин се долавяше по-скоро разочарование, отколкото гняв.

— Важното е, че не се чувствате застрашена.

— Не застрашена, скъпа. Само вбесена. Когато видят какво се случва на хора като мен, които казват откровено мнението си, други хора се отказват да огласяват своето. А това не е хубаво, вярвайте ми.

— Забелязвали ли сте някакви признаци, че някой от онези, които са ви отправяли заплахи, се кани да ги осъществи?

— Никакви. Никой не е чупил с тухли прозорците ми, по колата ми няма одрасквания — тя се разсмя с хрипкав глас, издаващ много изпушени цигари. — Е, с изключение на онези, за които сама съм си виновна.

— По нищо не личи някой да ви следи? Не сте забелязвали непознати да се навъртат около дома ви или местоработата си?

— Не съм обръщала внимание. Трябваше ли?

— Не, няма основание да мислим така. Но съм длъжна да попитам.

— Разбирам. Е, какво ще предприемете срещу тези кретени?

„Добър въпрос.“

— Иска ми се да можех да ви кажа нещо конкретно. Опитваме се да разработим обща стратегия, за да се справим с тях. Но няма да крия проблема, с който постоянно се сблъскваме — компаниите, които управляват социалните мрежи, се крият зад законите за защита на личните данни.

Максин изсумтя.

— Няма какво да ми го обяснявате. Е, желая ви успех. Ако има още нещо, с което мога да ви помогна, обадете ми се. Но можете да ми вярвате, че не преживявам безсънни нощи заради тези копелета.

Пола затвори телефона и се облегна на стола си. Не намираше особен смисъл в тези разговори. Доколкото можеше да прецени, трите мъртви жени бяха реагирали по различен начин. Кейт Ролинс беше се подравнила, но се беше държала пренебрежително, Джазмин Бъртън е била уплашена и разстроена, а Дейзи Мортън им беше показала среден пръст, образно казано. Пола си мислеше, че в случая техните реакции не бяха от значение. Важно беше онова, което бяха казали. А от тази гледна точка Максин Силвърс не отговаряше на изискванията.

Тя въздъхна. Това не означаваше, че не бива да се съсредоточава върху изпълнението на задачата си. Кой знае, предположението ѝ би могло да е и напълно погрешно. Може би нещо се беше спотаило в сенките. А колегите ѝ вярваха, че ако има нещо за измъкване, тя е човекът, който може да го направи.

След още три часа и пет разговора тя беше готова да си признае поражението. От шестте възможни жертви, които бе идентифицирала Стейси, според Пола само две отговаряха на модела — Урсула Форман, блогър и журналист от Брадфийлд, и една писателка от Норич на име Зуи Брустър. И двете бяха изразявали мнения, сходни с онези на мъртвите, и двете имаха сравнително изявен публичен профил.

Въпросът беше какво да предприемат по този въпрос? Не разполагаха с никакви солидни доказателства, подкрепящи теорията им, а дори да разполагаха с такива и да имаха достатъчно хора, за да осигурят наблюдение над жените, не беше ясно какво точно трябва да забележат.

Този случай приличаше на битка с мъгла. Въпреки че се ядосваше на себе си за това чувство, Пола неволно изпитваше желание да си има работа с някой побъркан убиец, чиито деяния да са осезаеми и лесни за забелязване, да можеш да кажеш: „Ето, това върши той. Той е такъв. И ето как можем да го намерим.“

Бяха ли загубили правия път? Възможно ли беше нещо да се е объркало катастрофално? Може би Карол е била прекалено дълго вън от играта? Възможно ли бе Тони и Карол най-накрая да са излезли от релсите и да са пратили всички тях за зелен хайвер? Пола отпусна глава в ръцете си и изпъшка тихо. Чувстваше се замаяна; нямаше никаква представа какво да предприеме оттук нататък. Такова ли беше усещането, когато всичко започнеше да се руши?

Нищо никога не се оказваше толкова ясно и категорично, колкото си предполагал, напомни си с упрек Стейси. Досега трябваше да е научила това. Въоръжена с кодовете за достъп до Valhalla.co.uk, тя се беше промъкнала през задната врата на гигантския онлайн магазин. Предполагайки, че ще има капани за непредпазливите, тя се беше промъквала внимателно през началните нива на защита, изпълнявайки дигиталния еквивалент на надничане иззад ъглите, преди да завие. Накрая, след няколко спиращи дъха мигове, когато екраните застиваха или пък започваха да се сменят с шеметна скорост, тя стигна до място, на което беше почти напълно уверена, че може да действа в безопасност.