Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Е, така е, понякога не можем да имаме това, което искаме. Пени, не мисли, че се опитвам да възстановя отношенията ни. Искам да те помоля за една услуга.

Тя повдигна пресметливо едната си вежда.

— И защо бих ти правила услуга?

Кевин отдръпна ръцете си.

— Заради старите времена? Защото знам, че въпреки онова, което държиш да мислят за теб хората, си почтено човешко същество? Защото никога не вреди някой да ти дължи услуга? А може би по всички изредени причини?

Тя се усмихна иронично и поклати глава.

— Учудвам се, че изобщо се обръщаш към мен след онова, което се случи с кариерата ти, когато се свърза с мен във всеки смисъл на думата.

Той се насили да срещне погледа ѝ.

— Вярвай ми, ако съществуваше някакъв друг изход, нямаше да бъда тук. Но навремето ние означавахме много един за друг. Затова си казах, че си струва да опитам.

— Ах, Кевин, ти винаги си бил толкова сериозен. Понякога ми беше трудно да се забавлявам с теб. Все държеше да е нещо с голямо значение…

Той поклати глава.

— Ако искаш да представяш нещата така, нямам нищо против. Но знам, че и аз означавах нещо за теб.

— Колко мило — изражението ѝ беше всичко друго, само не и мило.

— Става дума за отдела за борба с особено тежки престъпления. За това искам да говоря с теб.

— О, да, светият Граал, заради който работиш отново, въпреки че си пенсиониран, и който ти върна чина.

— Това е важно събитие, Пени, при това в твоя ресор. Ще има много интересни новини, свързани с отдела, а тъй като седалището ни е в Брадфийлд, ти ще си на първа линия сред онези, които ще отразяват работата ни.

— Е, то е ясно, Кевин. Всичко това съм го преценила сама. Но не ми се вярва да предлагаш услугите си като източник, нали съм права?

Той поклати глава с тъжна усмивка.

— Не съм толкова глупав, Пени. Няма да унищожа новата възможност, която ми се предоставя. И ми се струва, че точно тук се пресичат интересите ни. И ти, и аз имаме интерес новият регионален отдел да заработи добре. Аз — защото това е моята работа. Ти — защото ще можеш да публикуваш интересни материали.

Пени кръстоса стройните си крака и се облегна на стола.

— Сега вече събуди интереса ми, Кевин. И докъде ще ни отведе този общ интерес?

— Нали видя статията през уикенда? За Карол Джордан?

Тя се изсмя презрително.

— О, да. Пълна каша от неподкрепени с нищо намеци, и сведения, които не са били свързани както трябва в едно цяло. Трябваше да си дадат повече труд и да осигурят солидна база на написаното. Имало е шанс да стане добър вестникарски материал. Вероятно.

— Но тази статия едва не ни провали още преди да започнем — каза Кевин. — Очевидно е, че имаме врагове. Но тук става дума за един конкретен човек, който се е възползвал от достъпа си до информация и е изтърсил някаква набързо скалъпена история на пресата.

— И ти искаш да узнаеш кой е този човек.

— Разбира се, че искам. А, откровено казано, и ти би трябвало да се интересуваш. Защото явно изтеклата информация не стига до теб, а до някой друг, който няма представа как се прави добра публикация. Нещо повече, това е опит да бъде провален един отдел, който може да ти осигурява материал за чудесни статии в продължение на години.

Пени се разсмя.

— Това вече звучи по-добре, Кевин. Харесва ми, когато престанеш да се обръщаш към добрата ми страна и решаваш да се възползваш от откровения ми егоизъм — тя го изгледа продължително, замислено. — Да предположим, че открия това, което искаш да узнаеш. Нали няма да забравиш услугата?

— Нямам намерение да издавам информация, Пени. Но когато разполагаме с нещо, което подлежи на свободен достъп, ти ще си първата, която ще го узнава — беше обещание, което не би могъл да спазва, но му беше все едно. Нямаше да има връщане назад. Защото онова, което осъзна в процеса на този разговор, беше че макар тя все още да караше сърцето му да бие по-силно и дланите му да се изпотяват, той вече не беше безпомощен пред нея. По някакъв начин беше започнал да гледа като зрял човек на нещата, които имаха истинско значение. Да, искаше я. Но знаеше, че няма никакво намерение да се поддава на желанието си.

Тя сви устни, а после ги издаде напред като за целувка.

— Делова уговорка, значи. Добре, Кевин. Ще видя какво мога да направя — после стана. — Беше чудесно да те видя. Хубаво ще е да се видим отново някой път.

И си тръгна също така бързо, както беше дошла. Кевин почувства как тялото му се отпуска, изпита замайване. Всичко щеше да бъде наред. Наистина, щеше да бъде наред.