Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Той преглътна с усилие.

— Как сте получили тази информация? Това са лични данни.

— Лични, докато не нарушиш закона — каза сурово Карим. — Твоите ли са?

Филтър кимна.

— Да — и отпусна рамене. Знаеше какво следва.

— Изпращал ли си тези съобщения на Дейзи Мортън? — Карол постави два листа пред него. — „Ще гориш, кучко. Прекали с презрението си към мъжете. Ще те побъркаме.“ Ами това? „Надявам се децата ти да измрат бавно от рак, за да си получиш заслуженото.“ Това твое дело ли е?

Фишър гледаше отчаяно ту към единия, ту към другия.

— Изобщо не се опитвай да ни пробутваш някакви жалки оправдания от рода на това, че някой приятел е свил телефона ти — изръмжа Карим. Всеки път, когато отвореше уста, той ставаше все по-симпатичен на Карол.

Фишър се покашля и пъхна ръцете си под бедрата.

— Да. Аз ги писах.

— Как се почувства, когато Дейзи Мортън наистина изгоря? Когато къщата ѝ се взриви, тя загина, а семейството ѝ загуби дома си? Зарадва ли се?

Той поклати глава, гледайки я умолително.

— Не съм го мислил наистина, аз просто… ами не знам, говорех на едро.

— Правил си се на голям мъжага — каза с присмех Карим. — И къде беше, когато загина Дейзи Мортън?

Фишър буквално подскочи на мястото си.

— Какво?!

— Чу какво казах.

— Какво общо има това с мен? Тя се е самоубила. Нямам абсолютно нищо общо с това.

— Мислиш, че това, че си я заливал с такава помия, няма отношение към решението, което е взела?

Фишър избута стола си назад от масата, сякаш физическото разстояние между него и думите му можеше да прекъсне връзката му с тях.

— Дума дупка не прави, човече. Просто думи, това е всичко, просто думи.

Карол се приведе напред.

— Къде беше през онзи ден, Стив? Може би си отишъл в дома на Дейзи, за да ѝ кажеш в лицето какво мислиш за нея?

— Не! — изскимтя той. — Не съм припарвал до нея. Вижте, аз не съм единственият, който е изпращал такива съобщения. Много бяха. Аз просто започнах да правя това, което правеха всички останали.

— Но тя не е била единствената, към която си отправял подобни заплахи — Карол постави на масата разпечатки на други съобщения. — Кейт Ролинс. „Трябва да те изнасилят, за да ти влезе умът в главата.“ „Прекалено си грозна, за да те изпукаме. За разлика от готината си дъщеря. Ще накараме нея да плати за мръсната ти уста.“ Кейт също се е самоубила. Къде си бил в деня на смъртта ѝ? Може би в Лондон, убеждавайки я да се отрови с изгорелите газове в гаража си? Ами Джазмин Бъртън? — още листове се трупаха на масата. — Какво ще кажеш за това? „Някой да те намушка с нож и да те изчука в дупката.“ Какво си представяше, като пишеше това, Стив? Къде си бил през нощта, когато Джазмин е влязла в Екс и се е удавила?

Сега вече той трепереше с цялото си тяло, зъбите му тракаха като в пристъп на треска.

— Никога. Никога не съм припарвал до тях. Никога.

— Изпращал си им тези оскърбителни съобщения, а сега те са мъртви. Връзката е пряка, Стив — Карол побутна листата към него и се облегна назад със скръстени ръце и непроницаемо изражение.

Филтър се разплака, едри сълзи се зарониха по бузите му.

— Никога — изхлипа той.

Карол бързо се спогледа с Карим. И двамата бяха наясно, че нямат пред себе си убиец. Но инстинктивното убеждение не можеше да послужи като доказателство. За да вдигнат подозренията от Филтър, им трябваха доказателства.

— Успокой се, Стив — каза Карол. — Необходимо е да ни докажеш, че нямаш нищо общо с тези смъртни случаи. Трябва ни работният ти график. Трябва да ни представиш алиби за датите, на които са умрели тези жени. И тогава, може би, всичко това ще остане в миналото.

Той преглътна, пое си дъх с усилие и я погледна жалостиво.

— Нали няма да ме изпратите в затвора?

— Аз не вземам тези решения. Но имай предвид едно, Стив. Ако ме излъжеш и за най-незначителната подробност, си вътре. А когато излезеш, ще можеш да се броиш за късметлия, ако се уредиш за чистач на тоалетни. Сега да започваме, става ли?

Шофирането до Съндърланд и обратно осигури на Кевин достатъчно време, за да обмисли какво да предприеме с Пени Бърджес. Междувременно съществуваше дребният ангажимент с разпита на потенциален заподозрян, но само миг след като видя Роби Пърси, вече му беше ясно, че ако спомене пред него Силвия Плат, той вероятно щеше да реши, че става дума за топмодел. Пърси извършваше някаква механична работа на конвейер в автомобилен завод и беше по-глупав от машините, с които работеше. Изключено беше да има достатъчно ум и характер, за да успее да докара някого до самоубийство, освен ако човекът не предпочетеше смъртта пред опасността да прекара известно време с него. Кевин вся у него страх Божи, унизи го пред колегите му и потегли с колата обратно към Брадфийлд, продължавайки да обмисля трескаво къде да се срещне с Пени.