Даниъл Силва - Черната вдовица

Нямаше електричество — само по няколко минути на ден, — липсваше и газ за готвене. Не че имаше какво да се яде. По тези земи хлябът винаги е бил основен продукт, а сега недостигаше. Всеки ден започваше с търсене на безценните един-два самуна. Официалната валута беше динарът на ИДИЛ, само че на пазарите повечето сделки ставаха със старите сирийски лири или с долари. Дори ИДИЛ търгуваше с валутата на врага. По предложение на Джалал Насер, и Натали си носеше няколкостотин долара от Франция. Парите отваряха много врати, зад които имаше складове, пълни с ориз, боб, маслини и дори малко месо. За тези, които бяха готови да рискуват да си навлекат гнева на страховитата хисба — шериатската полиция, имаше и черен пазар за цигари и алкохол. Наказанието за пушене и пиене беше жестоко — камшик, кръст, дръвник. Натали веднъж видя хисба да шиба мъж с камшик, защото бил изпсувал. Псуването беше харам.

Разходката по улиците на Рака бе влизане в един полудял свят. Светофарите не работеха, защото нямаше електричество, затова кръстовищата се регулираха от пътната полиция на ИДИЛ. Те носеха пистолети, но не и свирки, защото свирките бяха харам. Снимките на моделите по витрините на магазините бяха ретуширани така, че да отговарят на строгия кодекс за приличие на ИДИЛ. Лицата бяха почернени, защото изображенията на хора и животни, божите творения, и окачването им по стените бяха харам. Статуята с двамата селяни на върха на прочутата часовникова кула на Рака също бе променена — главите бяха премахнати. Площад „Наим“, някога любим на децата от Рака, сега бе изпълнен с отрязани глави — не каменни, а човешки. Те се взираха опечалено от коловете на желязна ограда: сирийски войници, кюрдски партизани, предатели, саботьори, някогашни заложници. Сирийските военновъздушни сили бомбардираха често парка в отговор. Такъв бе животът в ислямския халифат — бомби валяха върху отрязани глави там, където някога бяха играли деца.

Това бе черен свят, черен по дух, черен и физически. Черни знамена се вееха от всяка сграда и улична лампа, мъже в черни облекла на нинджи се разхождаха по улиците, жени в черни абаи 17 17 Абая — дълга черна рокля с ръкави и без колан; в някои страни е задължително облекло за мюсюлманките заедно с хиджаба и никаба. — Б.пр. се движеха като черни призраци през пазарите. Натали закачули своята абая малко след като пресече турската граница. Беше тежка и бодяща дреха, която ѝ стоеше като покривка върху мебел. Под нея се обличаше само в черно, защото всички други цветове, дори и кафяво, бяха харам и можеха да предизвикат агресия от страна на шериатската полиция. Воалът пред лицето ѝ скриваше чертите ѝ и през него Натали виждаше размазан свят в мрачно сиво. В обедната жега се чувстваше като затворена в лична пещ, в която бавно се печеше и превръщаше в деликатес на ИДИЛ. Абаята криеше опасността Натали да се помисли за невидима в нея, но тя не се поддаде на тази опасност. Знаеше, че винаги я наблюдават.

Не само ИДИЛ променяше градския пейзаж в Рака. Сирийските военновъздушни сили и руските им съучастници бомбардираха денем, американците и техните коалиционни партньори — през нощта. Навсякъде имаше щети: разрушени жилищни блокове, изгорели коли и камиони, почернели танкове и бронирани коли. ИДИЛ бяха отговорили на въздушните атаки, скривайки арсенала си сред цивилното население. Приземният етаж на блока на Натали бе пълен с патрони, артилерийски снаряди, гранати, пушки и всякакви оръжия. Брадати, облечени в черно бойци на ИДИЛ използваха втория и третия етаж като казарми. Някои от тях бяха от Сирия, но повечето бяха саудитци, египтяни, тунизийци или ислямски воини с диви погледи от Кавказ, които бяха доволни, че отново се бият срещу руснаците. Имаше и много европейци, включително и трима французи. Те знаеха за присъствието на Натали, но не правеха опити да общуват с нея. Тя бе извън достъпа им. Тя бе момиче на Саладин.

Сирийците и руснаците не се колебаеха да бомбардират цивилни цели, но американците повече подбираха. Всички бяха съгласни, че напоследък бомбардировките бяха по-малко. Никой не знаеше защо, ала всеки имаше мнение, особено чуждестранните бойци, които се хвалеха, че упадъчната Америка, страна на неверници, губи кураж за битка. И никой не подозираше, че причината за затишието на американската въздушна активност живееше сред тях, в стая с един прозорец, гледащ към парка „Ал Рашид“, и с одеяла, които миришеха на камили и кози.