Даниъл Силва - Черната вдовица

— Не знаех, че Службата има някакъв интерес да преследва ИДИЛ — каза той.

— Все някой трябва да го направи, Ейдриън. Защо да не сме ние?

Картър погледна смръщено Габриел, отказвайки подчертано да му предложи кафе.

— Последния път, когато говорих с Узи за Сирия, той бе много доволен да остави лудите да се изпотрепят. Врагът на моя враг е мой приятел — не е ли това златното правило на очарователния ви малък регион? След като режимът, иранците, „Хизбула“ и сунитските джихадисти се избиват помежду си, Службата бе напълно удовлетворена да седи на първия ред и да се наслаждава на представлението. Така че не ми чети лекции как бездействаме и не правим нищо за ИДИЛ.

— Узи няма дълго да остане шеф.

— Така се говори — съгласи се Картър. — Всъщност очаквахме смяната да се случи още преди няколко месеца и бяхме доста изненадани, когато Узи ни съобщи, че ще остане за неограничен период от време. За кратко се чудехме дали новината за нещастната смърт на избрания негов наследник не е вярна. Е, сега вече знаем истинската причина Узи още да бъде шеф. Наследникът му е решил да проникне в глобалната терористична мрежа на ИДИЛ чрез свой агент. Благородна цел, но и невероятно опасна.

Габриел не отговори.

— За протокола — подхвърли Картър, — изпитах облекчение, когато научих, че новината за твоята гибел се оказа преувеличена. Може би някой ден ще ми кажеш защо го направи.

— Някой ден може би. А сега — добави Габриел — с удоволствие ще пия кафе.

Картър наля втора чаша.

— Бих предположил, че си се преситил от Сирия след последната ти акция. Колко ти струваше тя? Май беше осем милиарда долара.

— Осем милиарда и двеста милиона — поправи го Габриел. — Но кой ли ги брои?

— Доста скъпо за един човешки живот.

— Най-добрата ми сделка. И ти би постъпил така на мое място.

— Но не бях на твое място — каза Картър, — защото не ни каза и за това начинание.

— А вие не ни казахте, че правителството тайно преговаря с иранците, нали, Ейдриън? След всичката работа, която свършихме заедно, за да забавим програмата, ни забихте нож в гърба.

— Не съм ви го забил аз, президентът го направи. Аз не определям политиката, само крада тайни и правя анализи. Всъщност — добави Картър, след като помисли известно време — не правя вече и това. Основно избивам терористи.

— Но недостатъчно.

— Предполагам, че намекваш за политиката ни към ИДИЛ.

— Щом така искаш да наричаш нещата. Първо проспахте надигащата се буря. А след това отказахте да си вземете чадър и шлифер.

— Не сме единствените, които не видяхме надигането на ИДИЛ. Службата също го пропусна.

— Бяхме прекалено заети с Иран по това време. Помниш Иран, нали, Ейдриън?

Настъпи мълчание.

— Да не правим така — каза Картър след малко. — Постигнали сме прекалено много заедно, за да позволим на политиците да застанат помежду ни.

Това бе протегната маслинова клонка. Габриел я прие с кимване.

— Така е — съгласи се Картър. — Закъсняхме за партито на ИДИЛ. Вярно е също така, че дори и след като отидохме на него, избягвахме студения бюфет и купата с пунш. Виж, след дългогодишно присъствие на подобни купони се уморихме от тях. Президентът ни даде ясно да се разбере, че последният, онзи в Ирак, е бил смъртоносна скука. Освен това ни е струвало много в американска кръв и ресурси. И затова сега той няма намерение да прави друго в Сирия. Особено след като противоречи на общото схващане…

— Кое?

— Ами това, че сме прекалили с реакциите си спрямо 11 септември. И че тероризмът е досада, а не заплаха. И че можем да поемем още един удар като онзи, който постави икономиката и транспортната ни система на колене, и да станем по-силни след това. А и да не забравяме — добави Картър — нещастната реплика на президента, че ИДИЛ са младежкият отбор. Президентите не обичат да бъдат опровергавани.

— Нито шпионите.

— Аз не определям политиката — повтори Картър. — Аз правя разузнаване. И в момента същото разузнаване рисува мрачна картина на това, срещу което сме изправени. Атентатите в Париж и Амстердам са само подгряване за предстоящото представление. А то ще се излъчва навсякъде, включително и в Америка.

— Мога да предположа — каза Габриел, — че ще е блокбастър.

— Най-близките съветници на президента са съгласни. Те се тревожат, че един атентат на родна земя към края на втория му мандат ще опетни завинаги наследството му. Заявих много категорично на Управлението да държи звяра под контрол — поне докато президентът не се качи за последен път на Марин 1 16 16 Позивната за всеки летателен апарат на американската морска пехота, на борда на който се вози президентът на САЩ. Обикновено става въпрос за вертолет. — Б.пр. .