Даниъл Силва - Черната вдовица

Минути след като тръгна от пристанището, колата пое на изток по магистрала Д330, където бе наблюдавана от въздуха от израелския шпионски сателит „Офек 10“. Малко след два през нощта пристигнаха в крайграничния град Килис, където инфрачервената камера на сателита улови два силуета на жени да влизат в малка къща. Те останаха там точно два часа и дванайсет минути. След това пресякоха недобре охраняваната граница пеша, придружени от четирима мъже, и се качиха в друг автомобил в сирийския град Азаз. Той ги отведе на юг към Рака, неофициалната столица на халифата. Там, облечени с черни наметки, те влязоха в жилищен блок близо до парка „Ал Рашид“.

Тогава в Париж вече наближаваше четири сутринта. Габриел не беше мигнал, качи се в кола под наем и отиде с нея до летище „Шарл дьо Гол“, където взе полет до Вашингтон. Беше време да си поговори с Лангли и така да направи катастрофата пълна.

— Рака? Да не си се побъркал, мамка му!…

За Ейдриън Картър не беше характерно да използва нецензурни думи, особено англосаксонски вулгаризми. Беше син на епископ от Нова Англия. Смяташе ругатните за убежище на нисшите умове и онези, които ги произнасяха в негово присъствие, дори и влиятелни политици, рядко бяха канени втори път в кабинета му на седмия етаж на централата на ЦРУ в Лангли. Картър беше началник на Дирекция „Операции“ на Управлението, най-дълго останал на поста в цялата история на службата. За кратко след 11 септември царството му беше познато под името Национална тайна служба. Но новият директор, шести поред само за десет години, бе решил да му върне старото име. Така правеше Управлението, когато допуснеше грешки: сменяше имена и местеше бюра. Картър бе оставил отпечатъци по повечето от най-големите провали на ЦРУ — от неспособността да предвиди падането на Съветския съюз до обърканата разузнавателна оценка за иракските оръжия за масово поражение, — ала въпреки това беше оцелял на поста си. Той бе човекът, който знаеше прекалено много. Бе недосегаем.

Също като Пол Русо, той не приличаше на разузнавач. Със своята рошава коса, старомодни мустаци и тих глас можеше да бъде объркан с психотерапевт, който по цял ден изслушва изповеди за извънбрачни връзки и семейни лудости. Безобидната му външност и талантът му да учи езици се оказаха ценни качества както на терен, където се бе проявил блестящо в няколко мисии, така и в централата. И врагове, и съюзници имаха склонността да го подценяват — грешка, която Габриел никога не бе правил. Бе работил в близко сътрудничество с него в няколко важни операции, включително и онази, в която Хана Вайнберг бе изиграла малка роля. Ала американската ядрена сделка с Иран бе променила динамиката на отношенията им. Някога Лангли и Службата се трудеха рамо до рамо, за да саботират ядрените амбиции на Иран, а сега по условията на сделката Съединените щати се бяха заклели да бранят остатъците от атомната инфраструктура на Техеран. Габриел възнамеряваше да скъса Иран от шпионаж, за да е сигурен, че страната не нарушава точките на споразумението. И ако имаше някакви улики, че моллите все още обогатяват уран, щеше да посъветва своя премиер да предприеме военен удар. И при никакви обстоятелства нямаше да консултира това първо с добрия си приятел и съюзник Ейдриън Картър.

— Той един от тях ли е — попита сега Картър, — или един от вас?

— Тя — поправи го Габриел. — И е една от нас.

Картър отново тихо изруга.

— Май наистина си си изгубил ума.

Той си наля чаша кафе от термоса с помпа върху скрина. Бяха във всекидневната на елегантна тухлена къща, федерална собственост, на Ен Стрийт в Джорджтаун, перлата в короната на огромната мрежа от тайни квартири на ЦРУ във Вашингтон. Габриел често бе гостувал тук по време на младенческите години в отношенията между Службата и Лангли след 11 септември. Тук бе планирал операции, вербувал агенти и дори веднъж — в началото на първия мандат на американския президент — се бе съгласил да преследва и убие терорист, за когото се оказа, че има американски паспорт в джоба си. Такова беше естеството на отношенията. Габриел доброволно бе изпълнявал ролята на тайно разклонение на ЦРУ, извършвайки операции, които по политически причини Картър не можеше да предприеме. Сега обаче Алон щеше да стане шеф на своята служба, и то съвсем скоро. А това означаваше, че по протокол щеше да е по-висшестоящ от Картър. Габриел тайно подозираше, че и той самият много иска да стане шеф. Миналото му обаче нямаше да позволи това. В месеците след 11 септември беше затварял терористи в секретни затвори, беше ги транспортирал в страни, в които са били измъчвани и подлагани на разпити, каквито Габриел наскоро бе видял да се практикуват във фермата в Северна Франция. Картър бе свършил мръсната работа, необходима за предотвратяването на нов спектакъл на Ал Кайда на американска земя. И за наказание щеше завинаги да му се налага да чука учтиво на вратите на по-некадърни от него.