Даниъл Силва - Черната вдовица

Приблизително трийсет километра разделяха предградието Обервийе от село Серенкур, но това бяха два различни свята. В Серенкур нямаше халал 14 14 Термин, който обозначава всичко позволено от ислямските закони (араб.). Обратното на харам. — Б.пр. пазар и джамия, нито високи жилищни блокове, пълни с имигранти от враждебни земи, а френският бе единственият език, който се чуваше по тесните улици или в кръчмата до старата каменна църква на селския площад. Това бе идеализираната представа на чужденците за Франция — страната, каквато беше някога и която вече я нямаше.

До селото в речна долина, пълна с изрядни ферми и поддържани гори, се намираше шато Тревил. Скрито от любопитни очи зад четириметрови стени, то разполагаше с отопляван басейн, два червени тенис корта, четиринайсет богато декорирани спални и градина от 130 декара, из която всеки, който имаше желание, можеше да обикаля. Интендантството на Службата, което се занимаваше с придобиването и поддържането на обезопасени имоти, беше в добри, макар и напълно измамни отношения със собственика на замъка. Договорът — шест месеца с опция за продължаване — бе подписан с бърза размяна на факсове и превод на няколко хиляди добре замаскирани евро. Екипът се нанесе в същия ден, в който д-р Лейла Хадауи се настани в скромния си малък апартамент в Обервийе. Повечето останаха колкото да си хвърлят багажа и веднага поеха за работата на терен.

Бяха провеждали много операции във Франция преди това, дори и в спокойното село Серенкур, но никога със знанието и одобрението на френските служби за сигурност. Предполагаха, че ГДВС непрекъснато им наднича през рамото и ги подслушва, затова се държаха подобаващо. В замъка говореха окастрена версия на иврит, ползвана от Службата, която не можеше да се разбере от обикновен преводач. А по улиците на Обервийе, където държаха под око Натали, правеха всичко възможно да не издават семейни тайни на френските си съюзници, които също я наблюдаваха. Русо взе апартамент точно срещу Натали, в който непрекъснато се въртяха екипи от по един израелец и няколко французи. Отначало атмосферата в апартамента беше хладна. Но постепенно, след като двата отбора се опознаха, настроението стана по-топло. За добро или за зло, те водеха заедно тази битка. Всички минали грехове бяха простени. И помирението диктуваше новия дневен ред.

Единственият член на екипа, който никога не ходеше на наблюдение или по улиците на Обервийе, беше неговият основател и пътеводна звезда. Движенията му бяха непредсказуеми: един ден бе в Париж, на другия в Брюксел или Лондон; отскачаше до Аман, когато се налагаше да се консултира с Фарид Баракат; озоваваше се в Йерусалим, когато имаше нужда да се види с жена си и децата си. Винаги когато се вмъкваше в шато Тревил, той седеше до късно с Ели Лавон, най-стария му приятел на света, неговия брат по оръжие от операция „Божи гняв“, и преглеждаше докладите от наблюденията за притеснителни знаци. Натали бе неговият шедьовър. Той я беше вербувал, беше я обучил и след това окачил в галерията на религиозната лудост, за да я забележат чудовищата. Периодът на разглеждане приближаваше своя край. Следваше продажбата. Търгът обаче щеше да бъде нагласен, защото Габриел нямаше намерение да я продава на никого другиго, освен на Саладин.

Така се случи, че точно два месеца след като клиника „Жак Ширак“ отвори врати, Габриел се озова в кабинета на Пол Русо на Рю дьо Гренел. И докато махаше с ръце, за да разнесе поредния залп от тютюнев дим, обяви, че първата фаза на операцията е приключила. Беше време да задействат агента си. Според правилата на френско-израелското оперативно споразумение, решението за следващия етап трябваше да е съвместно. Но агентът бе на Габриел и затова решението беше и негово. Той прекара тази нощ в тайната квартира в Серенкур в компанията на екипа си и на сутринта, с Михаил до себе си и Ели Лавон зад гърба му, се качи на влака на Гар дю Нор и пое към Брюксел. Русо не направи опит да ги проследи. Това бе част от операцията, за която не искаше да знае. Сега работата щеше да загрубее.

По време на едно от многобройните си посещения в централата на разузнаването в Аман Габриел се бе снабдил с няколко преносими харддрайва. На тях беше съдържанието на лаптопа на Джалал Насер, източено при връщанията му в Йордания или по време на тайните влизания в апартамента му в Бетнъл Грийн, Източен Лондон. Йорданското разузнаване не бе намерило нищо подозрително — в контактите му нямаше познати джихадисти, нито джихадистки сайтове в историята на браузъра му, — ала Фарид Баракат се бе съгласил да остави Службата също да ги погледне. На киберкопоите от булевард „Цар Саул“ им трябваше по-малко от час, за да намерят хитра задна вратичка в безобидно изглеждащо приложение за игри. Тя водеше към сложно криптиран склад на информация, пълен с имена, числа, имейл адреси и снимки, включително няколко от Центъра „Вайнберг“ в Париж. Имаше дори кадър, на който се виждаше как Хана излиза от апартамента си на Рю Паве. Габриел съобщи внимателно новината на Фарид, за да не нарани огромното его на своя безценен партньор.