Даниъл Силва - Черната вдовица

С друго леко кимване Фарид даде знак на Михаил да върне качулката на главата на затворника. Габриел знаеше, че йорданците силно вярваха в ограничаването на сетивата. Човек, лишен от възможността да вижда и чува, много бързо се дезориентираше, понякога дори само за минути. Ставаше тревожен и потиснат, започваше да чува гласове и да получава халюцинации. Скоро го връхлиташе някаква лудост. Само с шепот можеше да бъде убеден почти във всичко: че плътта му се топи върху костите; че ръката му я няма; че отдавна починалият му баща седи до него и наблюдава унижението му… И всичко това можеше да се постигне без бой, без ток, без вода. Трябваше само малко време.

Но времето не беше на тяхна страна, помисли си Габриел. Набил Ауад в момента беше на друг мост, който разделяше стария му живот от този, който скоро щеше да води по заповед на Фарид Баракат. Той трябваше да го премине бързо, без знанието на останалите членове на мрежата. Иначе тази фаза на операцията — с потенциал да унищожи всичко, сторено досега — щеше да е колосална загуба на време, усилия и ценни ресурси. Засега ролята на Габриел бе сведена до зрител. Неговото дело беше в ръцете на някогашния му враг.

Най-накрая Фарид проговори. Зададе кратък въпрос с дълбокия си баритон, който сякаш разтресе стените на малката френска трапезария. В гласа му нямаше заплаха, защото не беше необходима. Той показваше, че е силен, привилегирован и богат. И че е роднина на Негово Величество, а като такъв е потомък на пророка Мохамед, мир на духа му. Показваше, че ти , Набил Ауад, си нищожество. И ако трябва да избирам дали да ти отнема живота, бих го направил, без да ми трепне окото. И след това ще се насладя на хубава чаша чай.

— Кой е той? — беше въпросът, който Фарид зададе.

— Кой? — чу се тих пораженчески глас иззад качулката.

— Саладин — поясни Фарид.

— Той е превзел Йерусалим от…

— Не, не — прекъсна го Фарид, — не този Саладин. Говоря за човека, който ти е поръчал да сложиш бомба в еврейския център в Париж и на пазара в Амстердам.

— Нямам нищо общо с тези атентати! Нищо! Кълна се.

— Джалал ми каза друго.

— Кой е Джалал?

— Джалал Насер, твоят приятел от Лондон.

— Не познавам никого с това име.

— Разбира се, че познаваш, хабиби . Джалал вече ми разказа всичко. Призна, че ти си планирал операциите и в Париж, и в Амстердам. Каза, че ти си най-довереният лейтенант на Саладин в Западна Европа.

— Това не е вярно!

— Кое по-точно?

— Не познавам никакъв Джалал Насер и не съм планирал операциите. Работя в копирен център. Аз съм никой. Моля ви, трябва да ми повярвате.

— Сигурен ли си, хабиби ? — попита Фарид тихо, сякаш бе разочарован. — Сигурен ли си, че това е твоят отговор?

Изпод качулката долиташе само тишина. С един поглед Фарид даде сигнал на Михаил и Яков да изведат затворника. От мястото си в ъгъла на стаята Габриел гледаше как двамата му доверени офицери изпълняват командата на Баракат. Засега това бе операция на йорданците. Габриел беше само наблюдател.

В мазето имаше приготвена стая. Тя бе малка, студена и влажна и вонеше на плесен. Михаил и Яков вързаха Набил Ауад с верига за походното му легло и заключиха подсилената звукоизолирана врата. На тавана имаше ярка крушка, защитена с метална решетка. Но това нямаше значение; за Набил Ауад слънцето беше залязло. С плътната качулка закриваща очите му, той живееше във вечна нощ.

Не след дълго тъмнината, тишината и страхът пробиха дупка в мозъка на Набил Ауад. Фарид наблюдаваше какво излъчва камерата в импровизираната килия. Той търсеше издайнически знаци — нервничене, гърчене, внезапни стряскания, — които да сигнализират за настъпването на емоционално изтощение и объркване. Лично бе провел безброй разпити в мрачните килии на Главната разузнавателна дирекция и знаеше кога да задава въпроси и кога да остави тъмнината и тишината да му свършат работата. Някои от терористите, с които Фарид бе говорил, бяха отказвали да се пречупят дори и при най-брутален разпит, но той бе преценил, че Набил Ауад е направен от по-мек материал. Имаше причина да е в Европа, вместо да се сражава, убива и реже глави в халифата. Ауад не беше джихадистът, приличащ на екшънгерой. Той бе винтче, а на него точно това му трябваше.

След два часа Фарид поиска затворникът да бъде доведен от килията. Зададе му три въпроса: „Каква беше точно ролята ти в атентатите в Париж и Амстердам? Как комуникираш с Джалал Насер? Кой е Саладин?“. Младият йорданец отново заяви, че не знае нищо за терористични атаки, не познава Джалал Насер и мистериозен мъж, който се нарича Саладин. Бил лоялен йордански поданик. Не вярвал в тероризма и джихада. Не ходел редовно в джамията. Харесвал момичета, пушел цигари и пиел алкохол. Работел в копирен център. И изобщо не бил важен човек.