Даниъл Силва - Черната вдовица

— Никакво „но“, Лейла. Това е твоят живот. Всичко, което четеш в този свитък, наистина ти се е случило.

Френската еврейка Натали откри, че има много общо с палестинката, в която скоро щеше да се превърне. И двете бяха понасяли подигравки в училище заради произхода и вярата си, и двете имаха нещастни ранни сексуални преживявания с френски момчета. И двете бяха започнали да учат медицина през есента на 2003 г.: Натали в Университета на Монпелие, в един от най-старите медицински факултети в света, а Лейла — в Университета Париж-юг. Беше напрегнат период за Франция и Близкия изток. В началото на годината американците бяха нахлули в Ирак, подпалвайки Арабския свят и мюсюлманите в Западна Европа. Освен това на Западния бряг и в Ивицата Газа бушуваше Втората интифада. Като че ли навсякъде мюсюлманите бяха под обсада. Лейла била сред хилядите, протестирали в Париж срещу войната в Ирак и израелските репресии в окупираните територии. С нарастването на интереса ѝ към политиката растяла и отдадеността ѝ към исляма. Решила да се забради, което шокирало светската ѝ майка. Но след няколко седмици и майка ѝ се забрадила.

През третата година от следването си Лейла се запознала със Зиад ал Масри, мъж от палестински и йордански произход, който учел във факултета по електроника. Отначало той бил приятно забавление, с него си почивала от задължителната програма по фармакология, бактериология, вирусология и паразитология. Но Лейла скоро осъзнала, че е отчаяно влюбена. Зиад бил политически по-активен от нея, както и по-религиозен. Общувал с радикални мюсюлмани, бил член на екстремистката група „Хизб ут Тахрир“, посещавал джамия, където ходжа от Саудитска Арабия редовно проповядвал джихад. Никак не било учудващо, че дейностите на Зиад привлекли вниманието на френските служби за сигурност, които го задържали два пъти за разпит. Ала това само втвърдило убежденията му и въпреки нежеланието на Лейла, той решил да замине за Ирак и да се присъедини към ислямската съпротива. Стигнал само до Йордания, където бил арестуван и хвърлен в прословутия затвор, познат като Фабриката за нокти. Месец след пристигането си бил мъртъв. Всяващата ужас тайна полиция дори не си направила труда да даде обяснение на семейството.

Инструктажът не беше дело на един автор, а съвместно усилие на трима опитни разузнавачи от три силни служби. Сюжетът беше непробиваем, героите — добре измислени. Никой критик не би намерил недостатък в него, а дори и най-придирчивите читатели не биха се усъмнили в достоверността му. Някои биха поставили под въпрос количеството необичайни подробности от ранния живот на обекта, но зад многословието на авторите се криеше метод. Те искаха да създадат у героинята си резервоар от спомени, от които тя да черпи неограничено, когато му дойде времето.

Тези на пръв поглед незначителни подробности — имена, места, училищата, в които е учила, планът на семейния апартамент в Париж, пътуванията им до Алпите и до морето — бяха сърцевината на обучението на Натали през последните ѝ дни във фермата в Нахалал. И разбира се, Зиад — любимият на Лейла и загинал воин на Аллах. Заради него Натали трябваше да наизусти детайли не от един, а от два живота, тъй като Зиад бе разказвал на Лейла много за своето възпитание и живот в Йордания. Дина беше главният ѝ преподавател и изпитващ. Тя говореше за отдадеността на Зиад към джихада и омразата му към Израел и Америка така, сякаш те бяха благородни каузи. Казваше, че на неговия житейски път трябва да се подражава, а не да се заклеймява. А смъртта му повече от всичко изискваше отмъщение.

Медицинското образование помагаше на Натали, тъй като ѝ позволяваше да погълне и запамети огромни количества информация, особено числа. Тя бе непрекъснато изпитвана, хвалена за успехите си и укорявана дори за най-малката грешка или колебание. Дина я предупреди, че скоро други ще задават въпросите. През това време тя бе посещавана от много наблюдатели, които присъстваха на уроците ѝ, но не участваха в тях по никакъв начин. Имаше един мъж със суров вид, късо подстригана тъмна коса и сипаничаво лице. Както и плешив човек със сако от туид, който се държеше като оксфордски професор. И дребен като елф човечец с оредяваща рошава коса, чието лице, колкото и да се мъчеше, Натали като че ли никога не можеше да си спомни. И накрая — висок като върлина мъж с бледа кожа и очи с цвят на глетчер. Когато Натали попита Дина за името му, тя само я изгледа укорително.