Даниъл Силва - Черната вдовица

През втората седмица във фермата палестинското ѝ обучение предприе решително по-твърд курс. Казаха ѝ, че цялата ционистка доктрина се основавала върху мит — мита, че Палестина е земя без народ, която чака народ без земя. Всъщност през 1881-а, годината преди да пристигнат първите ционистки заселници, населението на Палестина било 475 000 души. В огромното си мнозинство то било мюсюлманско, концентрирано в Юдейското плато, Галилея и останалите части на страната, които тогава били обитаеми. Приблизително същият брой хора били прогонени в изгнание след Ал Накба 9 9 Денят на катастрофата, който според арабите е следващият след основаването на държавата Израел през 1948 г. Отбелязва се на 15 май, малко след 12 май — деня на независимостта на Израел, за да се напомни за прогонването на мюсюлманското население от палестинските земи. — Б.пр. — Катастрофата , последвала основаването на Израел през 1948 г. При следващата вълна хората бягали от селата си на Западния бряг след ционистката окупация от 1967 г. Те изнемогвали в бежански лагери — Хан Юнис, Шатила, Айн ал Хилуе, Ярмук, Балата, Дженин, Тулкарм и десетки други — и мечтаели за маслиновите си горички и лимоновите си дървета. Много от тях пазели нотариалните си актове за земите и домовете си. Някои дори носели ключовете за къщите си. Тази незараснала рана станала почвата, в която покълнала всемирната арабска тъга. Войните, страданията, липсата на икономически напредък, деспотизмът — всичко това било по вина на Израел.

— Пощадете ме — простена Натали.

— Кой го казва? — попита единият Абдул, който приличаше на труп, блед като тебешир, никога без цигара или чаша чай. — Натали или Лейла? Защото Лейла не поставя под съмнение тези твърдения. Лейла знае с цялото си същество, че те са верни. Лейла ги е поела с майчиното мляко. Лейла ги е чула от устата на роднините си. Лейла вярва, че евреите са потомци на маймуните и прасетата. Тя знае, че те замесват своята маца 10 10 Еврейски безквасен хляб. — Б.пр. с кръв на палестински деца. Тя смята, че те са изконно зли хора, деца на дявола.

Изучаването на исляма също стана по-строго. След бърз курс по основните ритуали и вярвания преподавателите на Натали я потопиха в понятия като ислямизъм и джихад. Тя прочете Саид Кутб — египетския писател дисидент, смятан за основател на съвременния ислямизъм. И продължи с Ибн Таймия, ислямския теолог от XIII век, който според много експерти в областта е бил вдъхновителят на всичко това. Прочете Бин Ладен и Зауахири, слуша с часове проповеди на американец от йеменски произход, който беше убит с дрон. Гледа видеозаписи на пътни бомбени атентати срещу американските части в Ирак и се подложи на страданието да разгледа някои от най-противните ислямски уебстраници, които нейните инструктори наричаха джихадистко порно. Преди да изключи лампата на нощното си шкафче вечер, тя винаги четеше по няколко реда от Махмуд Даруиш. Корените ми стигат отвъд раждането на времето… Сънуваше как се разхожда в райска горичка с маслинови и лимонови дървета.

Техниката беше близка до промиването на мозъка и бавно започваше да работи. Натали скри на тайно място старата си самоличност и предишния си живот и се превърна в Лейла. Тя не знаеше фамилното си име; нейната легенда щеше да ѝ бъде разказана най-накрая, след като бъдат положени правилните основи и издигната сградата. На думи и дела тя стана по-благочестива, изглеждаше все повече като мюсюлманка. Вечер, когато тичаше по прашните селски пътища, покриваше ръцете и краката си. И винаги когато преподавателите ѝ говореха за Палестина или исляма, тя носеше хиджаб. Експериментира с няколко различни начина за завързването му, но се спря на прост метод с две безопасни игли, който скриваше цялата ѝ коса. Смяташе, че и така изглежда хубава, но не ѝ харесваше, че по този начин насочваше вниманието върху носа и устата си. Частичен воал пред лицето щеше да реши проблема, ала той се разминаваше с профила на Лейла. А тя беше образована жена, лекар, разпъната между Изтока и Запада, между настоящето и миналото. И ходеше по опънато въже между Дома на исляма и Дома на войната, онази част на света, където вярата все още не доминираше. Лейла беше объркана. Тя бе впечатлително момиче.

Изкара курс за начинаещи по бойни изкуства, но не ѝ преподаваха нищо за оръжия, защото познанията за тях също се разминаваха с профила на Лейла. След като изминаха три седмици, откакто бе пристигнала във фермата, я облякоха от глава до пети като мюсюлманка и я заведоха на добре охранявана разходка в Тайбе — най-големия арабски град в така наречения Триъгълник. След това посети Рамала, седалището на Палестинската автономия на Западния бряг. А няколко дни по-късно, в един топъл петък в средата на май, тя присъства на петъчна молитвена служба в джамията „Ал Акса“ в Стария град на Йерусалим. Беше напрегнат ден — израелците забраниха на млади мъже да се качват на Храмовия хълм, — а след това имаше яростен протест. Натали за кратко бе разделена от охранителите ѝ под прикритие. Накрая те я извлякоха, задавени от сълзотворен газ, на задната седалка на кола и я върнаха бързо във фермата.