Даниъл Силва - Черната вдовица

— Какво искате да направя?

Той се усмихна. Shwaya, shwaya…

Тя още не бе докоснала храната си, никой от тях не беше вкусил и залък, така че, преди да продължи, Габриел настоя да похапнат. Но не послуша собствения си съвет, в интерес на истината никога не бе обичал да обядва. И докато другите се възползваха от храната, която дължаха на одобрена от Службата фирма за кетъринг от Тел Авив, той заговори за детството си в долината: за арабските нападения от хълмовете на Западния бряг; за отговора на израелците; за Шестдневната война, отнела баща му; за войната на Йом Кипур, отнела вярата му, че Израел е неуязвим… Поколението на основателите вярвало, че еврейска държава в историческите палестински земи ще донесе напредък и стабилност в Близкия изток. И въпреки това, във всички съседни на Израел страни и в арабската периферия гневът и омразата продължаваха да тлеят дълго след като държавата възникна, а обществата им изпаднаха в застой под натиска на монарси и диктатори. Докато останалият свят напредваше, арабите въпреки огромните си залежи на петрол, вървяха назад. Техните радиостанции бълваха огън и жупел по евреите, докато собствените им деца ходеха боси и гладни. А вестниците им печатаха кървави клевети, които малцина араби можеха дори да прочетат. Арабските владетели забогатяваха, докато народите им нямаха нищо друго освен унижение и омраза — и исляма.

— Дали нося вина за това объркване? — Габриел не отправи въпроса си конкретно към някого и никой не отговори. — Дали то се случи, защото аз живях в тази долина? Дали ме мразят, задето пресуших блатата, убих комарите и направих земята плодородна? Ако аз не бях тук, дали арабите щяха да са свободни, богати и стабилни?

За един кратък период, продължи той, изглеждаше, че мирът наистина бе възможен. Случи се историческото ръкостискане на Южната морава в Белия дом. Арафат се премести в Рамала, израелците изведнъж се успокоиха. Само че през цялото това време синът на саудитски строителен милиардер е създавал организация, позната като Ал Кайда, или Базата. Въпреки цялата религиозна страст на Осама бин Ладен, построената от него мрежа бе много бюрократична. Законите и работните ѝ правила приличаха на тези във всяка съвременна компания. Те обхващаха всичко — от отпуски до медицински осигуровки, самолетни билети и бюджет за мебели. Имаха дори правила за пенсии по инвалидност. Желаещите да влязат в афганистанските тренировъчни лагери на Бин Ладен е трябвало да попълват дълги въпросници. Нито един аспект от живота на потенциалния войник не оставал без обследване.

— Но ИДИЛ са различни. Да, и те имат въпросник, но той дори не се доближава до този на Ал Кайда. И затова си има причини. Виждаш ли, Натали, халифатът без хора не е халифат. Той е само парче безлюдна пустиня между Халеб и Сунитския триъгълник в Ирак. — Той замълча. След това повтори: — И точно тук ти се вписваш в картинката.

— Не може да говорите сериозно — тихо възрази Натали.

Ала безизразното му лице показваше, че е напълно сериозен.

— Искате да се присъединя към ИДИЛ, така ли? — попита тя невярващо.

— Не — каза той. — Ти ще бъдеш поканена да се присъединиш.

— От кого?

— От Саладин, разбира се.

Настъпи мълчание. Натали местеше поглед от лице на лице — тъжната физиономия на жената, познатото лице на шефа на Службата, лицето на човека, за когото се смяташе, че е мъртъв. Именно към него тя отправи отговора си:

— Не мога да го направя.

— Защо?

— Защото съм еврейка. И няма как да се преструвам на друга само защото говоря езика им.

— Правиш го непрекъснато, Натали. В „Хадаса“ ти пращат палестински пациенти, защото смятат, че си една от тях. Същото мислят и арабските търговци в Стария град.

— Онези търговци не са членове на ИДИЛ.

— Някои са. Но това е друг въпрос. Ти просто притежаваш определени естествени качества. Както обичаме да казваме, ти си дар от боговете на разузнаването. С твоето обучение ще завършим шедьовъра. Правим това от доста време, Натали, и сме много добри. Можем да вземем еврейско момче от кибуц и да го направим арабин от Дженин. И със сигурност можем да превърнем някого като теб в палестинска лекарка от Париж, която иска да накаже Запада.

— И защо ще иска да го стори?

— Защото също като Дина тя скърби. Копнее за отмъщение. Тя е черна вдовица.

Настъпи дълго мълчание. Най-накрая Натали проговори с безпристрастността на лекар:

— Това ваше момиче е французойка, нали?