Даниъл Силва - Черната вдовица

— Това е добре — кимна Габриел, взирайки се все още в селото. — Може би трябва да продължим този разговор на френски.

Но преди да отиде по-далеч, Габриел даде на Натали още един шанс да си тръгне. Тя можеше да се върне в Йерусалим, при работата си в „Хадаса“, при видимия свят.

Призна ѝ, че тя вече има досие, ала то щеше да бъде нарязано и изгорено. Нямаше да я винят, ако им обърне гръб; щяха да винят само себе си, че не са успели да сключат сделката. Щяха да говорят за нея само добро или нищо. И винаги да я помнят като жената, която се измъкна.

Габриел ѝ каза всичко това не на иврит, а на френски. И когато тя му даде отговора си, обмисляйки го само за миг, го направи на същия език, на който сънуваше. Заяви, че ще остане, но при единственото условие той да ѝ обясни защо искат от нея да се присъедини към тайния им клуб за избрани.

— Shwaya, shwaya — отговори Габриел. Това бе арабски израз, който в този контекст означаваше „малко по малко“.

След това без никакво предисловие ѝ разказа за мъжа, когото наричаха Саладин. Не за сина на кюрдския наемен войник, обединил Арабския свят и превзел Йерусалим от кръстоносците, а за Саладин, който за няколко дни проля кръв на неверници и вероотстъпници в Париж и Амстердам. В Службата не знаеха истинското му име, нито националността му, макар бойният му псевдоним съвсем да не бе случаен. Той предполагаше, че е амбициозен мъж, който се интересува от история и има визия как да използва масовите убийства като средство за обединение на Арабския и ислямския свят под черното знаме на ИДИЛ и халифата. Но като оставим крайната му цел настрани, този човек очевидно беше зъл гений със значителни умения в тероризма. Под носа на западното разузнаване беше изградил мрежа, по която можеха да се пращат мощни, пренасяни с коли взривни устройства до внимателно подбрани цели. Може би тактиката му щеше да остане същата, а вероятно имаше и по-големи планове. И в двата случая обаче трябваше да унищожат мрежата.

— А нищо не убива една мрежа по-бързо — каза Габриел — от предложението към лидера за откуп.

— Какъв откуп? — попита Натали.

Габриел мълчеше.

— Да го убиете? Това ли имате предвид?

— Убием, елиминираме, премахнем, ликвидираме — ти избери думата. Боя се, че за мен думите никога не са имали особено значение. Аз съм в бизнеса със спасяването на невинни животи.

— Не бих могла…

— Да убиеш някого ли? Не се тревожи, не те караме да станеш войник или специален оперативен работник. Имаме много мъже в черно, които са обучени за този вид работа.

— Като вас.

— Това беше преди много време. Сега воювам с враговете ни от удобното бюро. Вече съм герой от заседателната зала.

— Друго писаха за вас в „Хаарец“.

— Дори уважаваният „Хаарец“ понякога греши.

— Както и шпионите.

— Имаш нещо против шпионажа, така ли?

— Само когато шпионите вършат укорителни неща.

— Като например?

— Изтезания — отвърна тя.

— Никого не изтезаваме.

— Ами американците?

— Да оставим янките засега. Ала аз се питам друго — добави той. — Имаш ли някакви философски или морални възражения да участваш в операция, която би завършила с нечия смърт.

— Това може да ви се стори шокиращо, господин Алон, но никога досега не съм размишлявала върху този въпрос.

— Ти си лекар, Натали. Обучавана си да спасяваш живот. Дала си клетва. Ето, вчера например си лекувала млад мъж, виновен за смъртта на двама души. Със сигурност ти е било трудно.

— Никак даже.

— Защо?

— Защото това ми е работата.

— Все още не си отговорила на въпроса ми.

— Отговорът ми е „не“ — каза тя. — Нямам философски или морални възражения да участвам в операция, която би завършила със смъртта на мъж, отговорен за атентатите в Париж и Амстердам. Стига през това време да не паднат невинни жертви.

— Струва ми се, Натали, че май намекваш за американската програма с дронове.

— И Израел прави въздушни удари.

— Е, някои от нас не са съгласни с тази стратегия. Предпочитаме специалните операции пред въздушните удари винаги, когато е възможно. Само че нашите политици са се влюбили в идеята за така наречената чиста война. Дроновете правят това възможно.

— Но не и за хората от другата страна.

— Така е. Погубват се прекалено много невинни животи. Но най-добрият начин да се погрижим това да не се случва, е доброто разузнаване. — Той млъкна и добави: — И точно тук ти се вписваш в картината.