Даниъл Силва - Черната вдовица

— Нов ден, ново нападение.

— Боя се, че става все по-зле — мрачно въздъхна Айелет. — Случаен минувач е скочил върху арабина и се е опитал да го обезвреди. Когато полицаите пристигнали, намерили мъжете да се бият за ножа, така че ги простреляли и двамата.

— Колко са зле?

— Героят е пострадал най-много. Той отива в травматологията.

— А терористът?

— Един изстрел, куршумът е излязъл. Той е изцяло твой.

Натали тръгна бързо по коридора и успя да види как откарват първия пациент в травматологията. Той бе облечен в черен костюм, чорапи до коленете, бяла риза, типичен ултраортодоксален евреин. Сакото му бе нарязано, а ризата — подгизнала от кръв. Червеникаворусите му къдрици висяха през ръба на количката; лицето му бе пепеляво. Натали го зърна само за кратко, за секунда или две, но инстинктите ѝ подсказаха, че мъжът няма да живее дълго.

Следващият пострадал беше светски изглеждащ израелец на около трийсет и пет с кислородна маска на лицето и куршум в гърдите. Беше в съзнание, ала едва дишаше. Той бе последван след миг от втората жертва на намушкването, момче на четиринайсет или петнайсет, чиято кръв изтичаше от множество рани. Накрая пристигна и причината за цялата трагедия: палестинец от Източен Йерусалим, който тази сутрин се бе събудил с решението да убие двама души, тъй като те са израелци и евреи. Едва бе прехвърлил двайсетте, прецени Натали, не беше на повече от двайсет и пет. Имаше една-единствена огнестрелна рана отляво на гърдите, между основата на шията и рамото, както и няколко прорезни наранявания и охлузвания по лицето. Може би героят му бе стоварил няколко удара, докато се бе опитвал да го обезоръжи. Или пък, помисли си Натали, униформените са го понатупали, докато са го арестували. Четирима израелски полицаи с пукащи радиостанции бяха обградили носилката, към която палестинецът бе прикован с белезници и вързан с колани. Имаше и няколко цивилни мъже. Натали подозираше, че са от Шабак — израелската служба за вътрешна сигурност.

Единият от Шабак се приближи към нея и ѝ се представи като Йоав. Косата на офицера беше много късо подстригана, а големи слънчеви очила скриваха очите му. Изглеждаше разочарован, че пациентът все още е сред живите.

— Трябва да останем, докато го обработвате. Той е опасен.

— Мога да се справя и сама.

— Не и с този. Той иска да умре.

Парамедиците от линейката откараха младия палестинец надолу по коридора към спешното отделение и с помощта на полицаите го преместиха от окървавената количка на чиста маса. Раненият се опита за кратко да се противи, докато униформените не му вързаха ръцете и краката за алуминиевите парапети със свински опашки. По молба на Натали ченгетата се отдръпнаха от помещението. Човекът от Шабак настоя да остане.

— Изнервяте го — протестира Натали. — Трябва ми да е спокоен, за да мога да почистя както трябва раната.

— И защо да е спокоен, докато другите трима се борят за живота си?

— Това няма значение тук, не и сега. Ще ви се обадя, ако имам нужда от вас.

Офицерът от службите излезе. Натали дръпна пердето и щом остана сама с терориста, прегледа раната му.

— Как се казваш? — попита го тя на иврит — език, който много арабски жители на Източен Йерусалим говореха добре, особено ако имаха работа на запад. Раненият палестинец се поколеба, след това отвърна, че името му е Хамид.

— Добре, Хамид, днес извади късмет. Сантиметър по-долу и вероятно щеше да си мъртъв.

— Искам да умра. Искам да съм шахид .

— Боя се, че не си попаднал на правилното място за това.

Натали взе две ножици за превръзки от таблата с инструментите. Палестинецът се ужаси и започна да дърпа свинските опашки.

— Какво има? — попита го Натали. — Не обичаш остри предмети ли?

Палестинецът се сви, но не каза нищо.

Тя мина на арабски и заговори успокоително:

— Не се тревожи, Хамид, няма да те нараня.

Той изглеждаше изненадан.

— Говорите арабски много добре.

— И защо да не е така?

— Да не сте една от нас?

Натали се усмихна, внимателно сряза окървавената риза и я отдели от тялото му.

Първоначалният доклад за състоянието на пациента се оказа неточен. Деветмилиметровият куршум не бе излязъл от другата страна: беше се заклещил близо до ключицата, която бе счупена на осем сантиметра от гръдната кост. Натали постави местна упойка и когато лекарството започна да действа, бързо се захвана за работа. Проми раната с антибиотик и с помощта на стерилни пинсети извади костните фрагменти и няколко проникнали парченца плат от ризата на Хамид. След това премахна куршума, смачкан от удара в ключицата, но все още цяло парче. Хамид поиска да го запази за спомен от атаката. Натали се намръщи и го пусна в плик за медицински отпадъци, затвори раната с четири хубави шева и я превърза. Лявата ръка имаше нужда от обездвижване, за да може ключицата да зарасне, за което пък трябваше да се махнат свинските опашки. Натали реши, че това може да почака. Помисли си, че ако бъде отвързан, Хамид може да започне да буйства и така да причини още поражения върху костта и околните тъкани.