Даниъл Силва - Черната вдовица

Малката крепост, захранвана с вода от потоци, се намирала на стратегическа височина на кръстопътя на три континента — географски грях, за който щеше да бъде наказвана през вековете. Градът бил обсаждан, разграбван, завладяван и завладяван отново от иевусейци, египтяни, асирийци, вавилонци, персийци, гърци, римляни, византийци и разбира се, евреи. Когато Омар ал Хатаб, близък довереник на Мохамед, завзел Йерусалим през 639 г. с малка армия от арабски камилари от Хиджаз и Йемен, градът бил предимно християнски. Четири и половина века по-късно папа Урбан II щял да изпрати експедиция от няколко хиляди европейски християни, за да си върнат Йерусалим от мюсюлманите, които считал за хора, „чужди на Бога“. Войниците християни, които един ден щели да бъдат наречени кръстоносци, пробили защитата на града в нощта на 13 юли 1099 г. и избили жителите му, включително и три хиляди мъже, жени и деца, които се били скрили в джамията „Ал Акса“ на Храмовия хълм.

Именно Саладин, синът на кюрдски наемен войник от Тикрит, щял да отмъсти за това. След като унизил самозабравилите се от алчност кръстоносци в битката при Хатин край Тиберия — Саладин лично отрязал ръката на Рейнал дьо Шатийон, — мюсюлманите си върнали Йерусалим, като договорили капитулация. Саладин свалил огромния кръст, издигнат върху Купола на скалата, измил двора с розова вода, за да премахне и последните следи от неверниците, и продал хиляди християни в робство или хареми. Йерусалим останал под мюсюлмански контрол до 1917 г., когато британците го завладели от османските турци. И когато Османската империя рухнала през 1924 г., същото се случило и с последния ислямски халифат.

Но сега ИДИЛ бе обявила нов халифат. В момента той включваше само части от Западен Ирак и Източна Сирия и Рака бе столицата му. А новият Саладин беше човекът, отговарящ за външните операции на ИДИЛ — или поне така смятаха Фарид Баракат и йорданската Главна разузнавателна дирекция. За съжаление, ГРД не знаеше почти нищо за Саладин, включително и истинското му име.

— Иракчанин ли е?

— Би могъл да е. Може и да е тунизиец, саудитец, египтянин или англичанин, или пък един от лунатиците, втурнали се към Сирия, за да заживеят в новия ислямски рай.

— Сигурен съм, че ГРД не вярва в това.

— Не вярваме — призна Фарид. — Смятаме, че той вероятно е бивш иракски офицер. Кой знае? Може и да е от Тикрит, също като Саладин.

— И Садам.

— А, да, да не забравяме Садам. — Фарид издиша голям облак дим към високия таван на кабинета си. — Имахме си проблеми със Садам, но предупредихме американците, че ще съжаляват за деня, в който го свалят от власт. Те, разбира се, не ни послушаха. Не ни чуха и когато ги помолихме да направят нещо за Сирия. Казаха: не е наш проблем, за нас Близкият изток остава в миналото. Никакви американски войни повече в мюсюлманските земи. И погледни сега ситуацията. Четвърт милион убити, стотици хиляди са се втурнали към Европа. Русия и Иран работят заедно, за да доминират в Близкия изток. — Той поклати бавно глава. — Забравих ли нещо?

— Забрави Саладин — напомни му Габриел.

— Какво искаш да направим?

— Предполагам, че нищо не бихме могли да направим и се надяваме да се махне.

— Ето тази надежда ни го доведе — каза Фарид. — Надеждата и високомерието.

— Така че нека го извадим от играта и колкото по-бързо, толкова по-добре.

— Ами американците?

— Какво за тях? — попита Габриел.

— Ще искат да участват.

— Няма как да участват, поне засега.

— Можем да използваме техните технологии.

— И ние си имаме.

— Само че не като американските — възрази Фарид. — Те притежават компютърни технологии, мобилни комуникации и сателити.

— Които обаче нищо не означават, щом не знаеш истинското име на обекта.

— Разбирам. Значи, ще работим заедно? Службата и ГРД?

— И французите — добави Габриел.

— Кой командва парада?

Когато Алон не отговори, Баракат се намръщи. Йорданецът не обичаше да му диктуват. Но не беше в настроение за кавги с човека, който по всяка вероятност много дълго щеше да управлява Службата.

— Няма да позволя да ме третират като прислужник. Американците са ми достатъчни. Прекалено често ни смятат за клон на Лангли.

— Не бих си го и помислил, Фарид.

— Много добре. — Той се усмихна мазно. — Тогава кажи ми как ГРД може да помогне.

— Като начало можете да ми дадете всичко, което имате за Джалал Насер.

— А после?

— Стойте далеч от него. Джалал вече ми принадлежи.