Даниъл Силва - Черната вдовица

Габриел изведнъж съжали, че бе дошъл в Аман без подаръци. Само че какво да поднесе на човек, който хвърля в затвора собствения си иконом, задето му сварил чая неправилно? Носеше само снимките, които извади от куфарчето. На първата се виждаше мъж, крачещ по улица в Източен Лондон с чанта с учебници на рамо — можеше да бъде арабин, французин или италианец. Подаде снимката на Фарид Баракат, който ѝ хвърли кратък поглед.

— Джалал Насер — каза той и върна снимката на Габриел с усмивка. — Защо се забави толкова, приятелю?

Фарид Баракат знаеше за ИДИЛ повече от всеки друг разузнавач в света, и то неслучайно. Корените на движението стигаха до мрачния квартал на Аман — Зарка, където в двуетажна къща с изглед към изоставено гробище някога бе живял човек на име Ахмад Фадил Назал ал Халайле. Бил тежък пияница, вандал, зъл уличен побойник, който имал толкова татуировки, че съседските деца му викали „зеления човек“. Майка му била отдадена мюсюлманка, която вярвала, че само ислямът може да спаси проблемния ѝ син. Тя го записала на религиозно обучение в джамията „Ал Хюсеин бен Али“ и точно там Ал Халайле намерил истинското си призвание. Той бързо се радикализирал и станал заклет враг на йорданската монархия, която бил решен да свали със сила. Прекарал няколко години в тайните затвори на Главната разузнавателна дирекция, включително и в небезизвестната крепост в пустинята Ал Джафр. Лидер на неговата клетка бил Абу Мохамед ал Макдиси, радикален проповедник и един от теоретиците на джихадизма. През 1999 г., след смъртта на баща му, на трона се качил млад и неопитен крал. И решил да освободи хиляда престъпници и политически затворници като традиционен жест на добра воля. Двама от тези, които пуснал от затвора, били Ал Макдиси и неговият агресивен ученик от Зарка.

Дотогава някогашният уличен побойник с много татуировки вече бил познат като Абу Мусаб ал Заркауи. Скоро след освобождаването му той заминал за Афганистан и заявил своята вярност към Осама бин Ладен. И през март 2003 г., когато надвиснала заплахата от американска инвазия в Ирак, той се промъкнал в Багдад и формирал клетки за съпротива, които след това щели да станат известни като клон на Ал Кайда. Вълната от обезглавявания и живописни сектантски атентати, извършени от Заркауи и неговите сподвижници, довели страната до ръба на всеобща гражданска война. Той бил прототип на нов вид ислямски екстремист, готов да използва ужасяваща жестокост, за да шокира и всява страх. Дори Айман ал Зауахири, вторият човек в Ал Кайда, го порицавал.

Американски въздушен удар сложил край на живота на Заркауи през юни 2006 г. и до 2010-а клонът на Ал Кайда в Ирак бил унищожен. Но през 2011-а две събития станали част от конспирацията за възраждането му: избухването на гражданската война в Сирия и оттеглянето на американските части от Ирак. Вече позната като ИДИЛ, групата се въздигнала от пепелта и се втурнала в създадения вакуум около сирийско-иракската граница. Територията под неин контрол се простираше от люлката на цивилизацията до подстъпите към Европа. Кралство Йордания бе под носа им. Както и Израел.

Сред хилядите млади мюсюлмани от Близкия изток и Европа, които бяха привлечени като от песента на сирена към ИДИЛ, беше и йордански младеж на име Джалал Насер. Също като Заркауи, Насер бе от видно племе от Източния бряг — Бани Хасан, макар семейството му да бе доста по-заможно от Халайле от Зарка. Той беше учил в частна гимназия в Аман и в Кингс Колидж в Лондон. Скоро след избухването на гражданската война в Сирия обаче се срещнал с вербовчик на ИДИЛ в Аман и попитал как да стигне до халифата. Вербовчикът информирал Джалал, че може да бъде по-полезен на друго място.

— В Европа ли? — попита Габриел.

Фарид кимна.

— Откъде знаеш? — заинтересува се гостът.

— Имаме си наши източници и методи — каза Баракат, което означаваше, че няма интерес да отговори на въпроса на Алон.

— Защо не сте го прибрали?

— Джалал е от добро семейство, което дълго време е било лоялно към монархията. Ако го арестуваме, ще създадем проблеми. — Последва внимателна усмивка. — Ще претърпим косвени поражения.

— Затова го качвате на самолет за Лондон и го отпращате по живо по здраво.

— Не точно. Всеки път, когато се връща в Аман, го прибираме за кратък разговор. И от време на време го наблюдаваме в Англия, за да сме сигурни, че не заговорничи срещу нас.