Даниъл Силва - Черната вдовица

— Което ще е новина за сегашния.

— Ейдриън Картър?

Габриел кимна.

— Винаги съм харесвал Ейдриън — каза Русо. — Той има почтена душа и е прекалено честен за шпионин. Да се чудиш как такъв човек може да оцелее толкова дълго на място като Лангли.

Оказа се, че на група „Алфа“ ѝ трябваха само четиресет и осем часа, за да разбере, че мъжът от кафенето в Сен Дьони е дошъл в Париж от Лондон на борда на високоскоростния влак „Юростар“.

На кадри от охранителните камери се виждаше как слиза на Гар дю Нор към обяд и поема с метрото в посока северните предградия. Отпътувал от Париж на сутринта, след като е сниман на Рю дьо Риволи и „Шан-з-Елизе“, пак с „Юростар“ към Лондон.

За разлика от повечето международни влакове в Западна Европа, от пътниците на „Юростар“ се изискваше да преминат паспортен контрол, преди да се качат. Група „Алфа“ бързо намери своя човек в докладите. Казваше се Джалал Насер, роден в Аман, Йордания, през 1984 г., а в момента живееше в Обединеното кралство на неизвестен адрес. Русо изпрати телеграма до МИ5 в Лондон и по възможно най-скучен начин попита дали британските служби за сигурност знаят адреса на някой си Джалал Насер. И дали имат някакви поводи да подозират обвързаността му с каквито и да е форми на ислямски екстремизъм. Адресът му пристигна два часа по-късно: Чилтън Стрийт 33, Бетнъл Грийн, Източен Лондон. Обаче няма улики, казваха от МИ5, че Насер е нещо различно от това, което твърди, а именно докторант по икономика в Кингс Колидж. Учи там с прекъсвания от седем години.

Габриел изпрати Михаил в Лондон заедно с още двама универсални полеви агенти — Мордекай и Одед. И в рамките на няколко часа след пристигането си те успяха да открият малкия апартамент на Чилтън Стрийт. Също така заснеха Джалал Насер, вечния студент, как върви по Бетнъл Грийн Роуд с чанта с учебници на рамо. Фотографията се появи на мобилния телефон на Габриел същата вечер, докато той стоеше в детската стая на апартамента си в Йерусалим и се взираше в двете спокойно спящи в кошарките си деца.

— Ужасно им липсваше — каза Киара. — Но ако ги събудиш…

— Какво?

Тя се усмихна, хвана го за ръка и го поведе към спалнята.

— Тихо — прошепна, докато разкопчаваше копчетата на блузата си. — Много тихо.

Рано на следващата сутрин Габриел се измъкна от апартамента, докато Киара и децата още спяха, и се качи в черния брониран джип. Кортежът му включваше още два автомобила, пълни с добре въоръжени агенти на Службата. Ала вместо да поеме на запад към Тел Авив и булевард „Цар Саул“, той зави покрай сивите османски стени на Стария град и се плъзна по склоновете на Юдейското плато към суровите полета на Западния бряг. Звездите още се виждаха по ясното небе над Йерусалим въпреки слънцето, което грееше ярко и ниско над Йорданската долина. На няколко километра преди Йерихон беше отбивката за моста на крал Хюсеин, историческата връзка между Западния бряг и създаденото от британците Хашемитско кралство Йордания. Рампата в израелската част бе изчистена от трафика заради пристигането на Габриел; от другата страна спря внушителен кортеж от шевролети, пълни с мустакати бедуински войници. Шефът на охраната на Габриел размени няколко думи с йорданския си колега. След това двата кортежа се сляха и поеха през пустинята към Аман.

Крайната им цел бе централата на йорданското разузнаване, познато като Мухабарат — арабската дума, с която се описват всеобхватните тайни служби, които крепяха крехките кралства, емирства и републики в Близкия изток. Обграден от концентрични кръгове от охранители, със заключен куфар от неръждаема стомана в ръка, Габриел пъргаво прекоси мраморното фоайе и пое нагоре по извитите стълби към кабинета на Фарид Баракат, шефа на разузнаването. Стаята беше просторна, четири или пет пъти по-голяма от директорския кабинет на булевард „Цар Саул“. Беше с плътни пердета, прекалено меки фотьойли и дивани, луксозни персийски килими и скъпи дрънкулки, подарени на Фарид от изпитващи възхищение към него шпиони и политици от цял свят. Това бе от онези места, помисли си Габриел, където се правеха услуги, произнасяха се присъди и се съсипваха животи. Той бе сменил обичайното си облекло за случая и вместо деним и кожа носеше хубав сив костюм и бяла риза. Въпреки това дрехите му бледнееха в сравнение с великолепието от камгарен плат върху високата стройна фигура на Фарид Баракат. Костюмите на Фарид бяха ръчно изработени по поръчка от Антъни Синклер в Лондон. Също като настоящия крал на Йордания, когото той се бе клел да защитава, беше получил скъпо образование във Великобритания. Говореше английски като говорител от Би Би Си.