Даниъл Силва - Черната вдовица

Тя бе дребна на ръст, с гарвановочерна коса, която падаше край мекото ѝ, детинско лице. В момента стоеше пред колаж — случаен на пръв поглед — от снимки от охранителни камери, есемеси и телефонни разговори. На същото място Габриел я бе оставил преди три часа, когато напусна обезопасения апартамент, за да се срещне с Пол Русо. Дина бе в треска, обзета от онзи плашещ творчески бяс, който винаги я връхлиташе, щом някъде избухнеше бомба. Габриел бе предизвиквал това нейно трескаво състояние много пъти преди това. Ако съдеше по изражението ѝ, всеки момент щеше да се отключи. Той прекоси стаята и застана до нея.

— Какво гледаш? — попита след малко.

Дина направи две крачки напред с леко накуцване и посочи към снимка от охранителна камера на Сафия Бурихан. Тя бе направена преди първото ѝ пътуване до Сирия, в кафене в арабски стил, което се намираше в пълното с имигранти парижко предградие Сен Дьони. Сафия наскоро се бе забулила. Младата ѝ приятелка също бе забулена. Имаше и още няколко жени в кафенето, както и четирима мъже, алжирци и мароканци, седнали на маса до бара. Друг мъж с ъгловато лице, гладко избръснат и заснет малко не на фокус, седеше сам. Той бе облечен в черен делови костюм без вратовръзка и работеше на лаптоп. Приличаше на арабин, ала можеше да е и французин или италианец. Засега той не занимаваше съзнанието на Дина Сарид. Тя се взираше като омагьосана в лицето на Бурихан.

— Изглежда нормална, нали? Дори щастлива. Никога не би я заподозрял, че току-що цяла сутрин е общувала с вербовчик на ИДИЛ по интернет. Той поискал от нея да напусне семейството си и да отпътува за Сирия, за да помага за построяването на халифата. И какво предполагаш, че му е отговорила Сафия?

— Казала е, че иска да остане във Франция. Защото желанието ѝ е да се омъжи за добро момче от добро семейство и да има деца, които, като пораснат, да станат напълно интегрирани френски граждани. Казала е, че не иска да е част от халифат, управляван от мъже, които обезглавяват, разпъват на кръст и изгарят враговете си живи.

— Не е ли прекрасно да мислиш така? — Дина поклати бавно глава. — Какво се е объркало, Габриел? Защо над петстотин млади жени от Запада са се присъединили към редиците на ИДИЛ? Защо брадатите са новите рок звезди на исляма? Защо убийците изглеждат готини? — Дина бе посветила живота си на изучаването на тероризма и ислямския екстремизъм и въпреки това нямаше отговор. — Смятахме, че ще бъдат отвратени от жестокостта на ИДИЛ. Е, грешали сме. А тук колкото повече се интегрираха, толкова по-малко харесваха това, което виждаха. И когато вербовчик на ИДИЛ почука на дигиталната им врата, те бяха готови да я отворят, защото са уязвими.

— Прекалено милостива си, Дина.

— Те са още деца. — Тя млъкна, след това добави: — Момичета, които лесно се впечатляват.

— Не всички.

— Така е. Много от тях са по-образовани от мъжете, присъединили се към ИДИЛ. На жените им е забранено да се бият, затова поемат важна поддържаща роля. В много отношения точно те строят халифата. Повечето от тях се сдобиват със съпруг, който е много вероятно скоро да се превърне в мъченик. Една четвърт от жените стават вдовици. Черни вдовици — добави тя. — Облъчени от екстремистки идеи, огорчени, отмъстителни. Достатъчен е и един опитен вербовчик, за да ги превърне в тиктакащи бомби.

Тя посочи към леко разфокусираната фигура, седяща сама в кафенето в арабски стил.

— Като него. За нещастие, французите не са го забелязали. Били са прекалено заети да търсят приятелката на Сафия.

— Коя е тя?

— Момиче, което е гледало няколко видеозаписа на обезглавявания в интернет. Ала да се занимаваш с нея, е пълна загуба на време, пари и човешки ресурси. Но не и Сафия. Била е беля, която рано или късно е щяла да се случи. — Дина направи крачка вдясно и показа втора снимка. — Три дни след като Сафия е пила кафе с приятелка в Сен Дьони, отишла в центъра на Париж на пазар. Тук е снимана как върви покрай аркадите на Рю дьо Риволи. И виж кой я следва на няколко крачки зад нея.

Беше същият мъж от кафенето, гладко избръснатият с ъгловато лице, който можеше да е арабин, французин или италианец.

— Как са го пропуснали?

— Добър въпрос. Пропуснали са го и тук.

Дина посочи към трета снимка от същия ден, но направена час по-късно. Сафия Бурихан излизаше от магазин за дамски дрехи на „Шан-з-Елизе“. Същият мъж я чакаше отпред на тротоара, преструвайки се, че чете туристически справочник.