Даниъл Силва - Черната вдовица

— Имаме стратегия — каза той. След това с непроницаемо лице добави: — И тя работи.

В Нидерландия обаче местните власти нямаха време да се занимават с виновните, защото бяха прекалено заети да търсят оцелели сред отломките и да издирват около трийсетгодишната жена с руса коса, дълги крака, тесен ханш, джинси, блуза с качулка и поларен елек, докарала колата бомба в пазара. Два дни името ѝ остана мистерия. След това на второ видео в същата социална мрежа се появи мъжът, говорещ с акцент от Източен Лондон. Този път той не беше сам. Две забулени жени стояха до него. Едната мълча през цялото време, а другата обясни, че се казва Маргрет Янсен, приела исляма холандка от крайбрежния град Нордвейк. И призна, че тя е поставила бомбата, за да накаже богохулниците и неверниците в името на Аллах и Мохамед, вечна им слава.

По-късно същия ден AIVD — холандската служба за разузнаване и вътрешна сигурност, потвърди, че Маргрет Янсен е пътувала до Сирия преди осемнайсет месеца. Останала там около половин година. Позволили ѝ да се върне в Нидерландия, след като убедила властите, че се е отрекла от връзките си с ИДИЛ и глобалното джихадистко движение. Службата за сигурност поставила жената под наблюдение — следили и изявите ѝ в мрежата, но то било свалено, след като тя не дала никакви признаци, че продължава да е замесена в дейности, свързани с радикалния ислям. Очевидно, призна говорител на разузнаването, преценката е била погрешна.

За минути киберстаите на дигиталния халифат пламнаха от развълнувани разговори. Маргрет Янсен внезапно се превърна в новия символ на глобалния джихад — бившата християнка от европейска страна сега сееше смърт и бе член на общността на вярващите. Но коя беше другата жена във видеото? Тази, която мълчеше? Отговорът не дойде от Амстердам, а от приличаща на крепост сграда в парижкия квартал Льовалоа-Пере. Втората жена, съобщи началникът на ГДВС, е Сафия Бурихан, едната извършителка на атентата в Центъра „Вайнберг“.

Преди да прекрати наблюдението на Маргрет Янсен, холандската служба за сигурност бе събрала дебело досие с доклади от проследявания, снимки, есемеси и истории на търсене в интернет, заедно с информация за приятели, членове на семейството и съратници от глобалното джихадистко движение. Пол Русо получи копие от досието по време на среща в централата на AIVD в Хага и при завръщането си в Париж го предаде на Габриел в тиха бирария на Рю дьо Мироменил, осми арондисман. Досието беше дигитализирано и съхранено на сигурна флашка. Русо я плъзна по масата под салфетка с цялата дискретност на изстрел в празен параклис. Нямаше значение: в бирарията седеше само един дребен плешив мъж в добре скроен костюм с екстравагантна бледолилава вратовръзка. Пиеше „Кот дю Рон“ — вино от долината на Рона, и четеше последния брой на „Фигаро“, пълен с новини от Амстердам. Габриел пъхна флашката в джоба на сакото си, без да прави никакво усилие да се прикрие, след това попита Русо за настроенията в централата на AIVD . Вече бяха изоставили учтивата форма и си говореха на „ти“.

— Цари нещо средно между паника и примирение — обясни Русо. — Засилват наблюдението над познати ислямски екстремисти и търсят човека, сглобил бомбата, както и други елементи от мрежата. — Той снижи глас и добави: — Чудеха се дали имам някакви идеи.

— Спомена ли Саладин?

— Сигурно ми се е изплъзнало от ума — каза Русо с лукава усмивка. — Но в някакъв момент ще трябва да направим официално изявление с нашите приятели от Европа.

— Те са ваши приятели, не мои.

— Имаш ли опит с холандските служби?

— Никога не съм имал удоволствието да посетя Нидерландия.

— Някак си ми се струва трудно да го повярвам. — Русо погледна към дребния плешив мъж от другата страна на помещението. — Твой приятел ли е?

— Има магазин от отсрещната страна на улицата.

— Откъде знаеш?

— Видях го да излиза и да заключва вратата.

— Колко си наблюдателен. — Пол погледна към притъмняващата улица. — Антики ли продава?

— Стари микроскопи и подобни неща — обясни Габриел.

— Интересно е.

Русо се загледа в чашата си за кафе.

— Май не бях единственият чуждестранен посетител в централата на AIVD вчера. Дойде и един американец.

— От ЦРУ?

Русо кимна.

— Местен или от Лангли?

— Второто.

— Имаше ли си име?

— Не и такова, което холандските ми домакини да поискат да споделят с мен. Намекнаха обаче, че американският интерес е силен.