Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Кога се е случило това?

— Две хиляди и пета.

— Март?

— На трети март — съгласи се Еро изненадан. — Да не би да знаеш за това?

— Ламбер има татуировка на ръката си с тази дата. Предположих, че е важна заради нещо.

— Превратът е бил провал. Всички са знаели, че идват още преди да стъпят в страната. Манинг и екипът му били арестувани веднага след като кацнали за презареждане в Зимбабве. Членовете му били отведени на Коморски съюз и осъдени. Повечето от тях били освободени след месец или два, но Ламбер прекарал цяла година. По време на делото станало ясно, че той бил дясната ръка на Тревър Манинг.

— Една година не ми звучи достатъчно дълго за подобно престъпление. Лично аз бих очаквала да ги разстрелят.

— Били са необходими доста връзки, за да ги измъкнат. Един от спонсорите е бил синът на бивш английски министър-председател. Всички го познаваме. — Еро се ухили цинично.

— Опасявам се, че ще трябва да ме светнеш.

— Той е бил параван за твоите момчета, разбира се.

— Какво имаш предвид с това „твоите момчета"?

— ЦРУ. Ти за кого си мислиш?

— Да не ми казваш, че Ламбер е работил за ЦРУ?

— Не казвам нищо. Можеш да свържеш точките и сама. Алекс стана и започна да крачи из стаята. Разкритията на

Еро, независимо дали бяха истина, или не, обърнаха разследването с главата надолу. Самата възможност Люк Ламбер, опитен и изпитан в битка наемник, който е участвал в операция, подкрепяна от ЦРУ, да събира екип на американска почва, повишаваше нивото на заплахата изключително много.

— Между другото, Алекс, не ми каза какво е правил Ламбер в твоята част от света.

— Подготвяше се да приложи уменията си. — Жената му разказа за случилото се на „Уиндърмиър Стрийт", за смъртта на Малой и другите и съкровището от оръжия, които бяха открили под къщата.

— Не ми харесва това, което чувам — каза Жан Еро. — Имаш ли някаква представа къде или кога?

— Намерихме карти на Манхатън. Имаше прясна храна в хладилника за Ламбер и шестима сътрудници. Бих казала много скоро. Дни. Най-много седмица. Опасяваме се, че може би става въпрос за нападение като това в Бомбай.

— Не е добре.

Не е, помисли си Алекс, определено не е добре. Ако това, което Еро казваше — че ЦРУ е било замесено по някакъв начин в проваления преврат, — беше истина, то те бяха работили през дирекцията по операциите или по-скоро през някоя организация в сянка, финансирана под масата, която официално не съществуваше. Тази операция щеше да е известна само на най-високите етажи на Агенцията. За съжаление, Алекс не познаваше никого с достъп до подобна информация.

— Жан — започна жената несигурно, — спомена нещо за наемническа организация, базирана в Лондон.

— „Екзекютив Ауткъмс".

— Все още ли съществуват?

— Не съм срещал името им наскоро, но никога не се знае.

— Лондон, а?

— Да, Лондон.

— Merci, Жан. Ще те държим в течение по случая.

— Преди да затвориш, Алекс, може ли да ти кажа нещо? Служил съм рамо до рамо с много легионери, когато бях в армията. Мъже като Ламбер. Здравеняци. Умни хора. Може би малко луди. Някои от тях дори работят за мен днес.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Жан?

— Тези хора не са терористи. Този тип Ламбер, той не е искал да умира. Каквото и да е планирал да прави, е имал намерение да се измъкне жив от него.

„Пилатус Р3" се приземи призори.

На летище Матаморос, разположено близо до границата на Мексико с Тексас, температурата на земята беше тридесет и един градуса. На пистата чакаха три черни автомобила „Шевролет Събърбън". Членовете на Екип Едно слязоха от самолета и веднага бяха облъхнати от аромата на мескит и юка. Без никакви инструкции хората се разделиха на групи и се качиха в превозните средства.

Конвоят напусна летището през един забранен портал в източния край на комплекса, на километър и половина от главния терминал, и тръгна на север към „Магистрала 101", докато не достигна Зона Индустриал, район със складове и фабрики, разположени на един хвърлей разстояние от американската граница. Матаморос беше център за maquiladora [47] Maquiladora (исп.) — фабрика в Мексико, ръководена от чуждестранна компания, която изнася продукцията си в страната на тази компания. — Б. пр. , а Зона Индустриал беше дом за много от световноизвестните корпорации, включително „Дженерал Електрик", „Уолмарт" и „Сони".

В колите шестимата мъже и двете жени получиха закуска, богата на въглехидрати, енергийни напитки и пакетирани храни, които да ги държат сити часове наред. Следващата част от пътуването им нямаше да бъде толкова комфортна. Повечето работеха, докато ядяха — разглеждаха картите, запомняха радиочестотите, повтаряха си наум задачите, които трябваше да изпълнят по време на тежката си мисия. Всички бяха професионалисти и знаеха как да използват пълноценно оставащото време.