Кристофър Райх - Игра на милиарди

Боби беше невероятен готвач.

Алекс стоеше изгубена в мислите си, докато стрелките на часовника не се събраха на дванадесет часа. Изправи се, върна се в офиса си и в 00:03 се обади в Париж, Франция, където денят тъкмо започваше.

— Ало? — разнесе се сънлив глас.

— Жан. Обажда се Алекс Форца от Ню Йорк. Имаме проблем.

Жан Еро, заместник-директор на ГДВС — Генерална дирекция за външна сигурност, френската национална организация за борба с тероризма, — веднага се разсъни.

— Как мога да помогна?

— Разполагам с отпечатъци, които искам да провериш. Той е един от вашите. Бивш Legion Etrangere.

— Изпрати ми ги. Веднага се заемам.

— И, Жан… vite [46] Vite (фр.) — бързо, побързай. — Б. пр. .

Не беше злополука.

Асансьорните врати не се отваряха сами, когато асансьорът се намираше шест етажа по-долу, каза си Астър, докато стоеше в кухнята, парализиран, без да знае защо все още беше жив, част от него не можеше да повярва на случилото се.

Не беше злополука.

Не и когато асансьорът принадлежеше на някого, който водеше собствено разследване за смъртта на баща си, чиято смърт е включвала необяснимо отклонение на превозно средство в моравата на Белия дом. Не и когато асистентката на мъртвия мъж беше прецизно намушкана в сърцето от човек или хора, които можеха да се движат в дома й, без да издадат никакъв шум.

Не беше злополука.

Ако беше само трескавият му ум, който отчаяно се опитваше да свърже тези събития веднага след избягването на косъм на смъртта, можеше и да съществува частица съмнение. Можеше да спори, че е сгрешил, че колкото и странно да изглеждаше, асансьорите се разваляха понякога и независимо дали му харесваше или не, това беше един от тези пъти.

Но не такъв беше случаят.

Имаше доказателства.

Астър изхвърча от кухнята и се спъна на половината стълбище, докато се качваше горе, стана, насили се да продължи напред, носеше се като прикрития алкохолик, който беше някога. Влезе в спалнята си и се насочи веднага към бюрото, ръцете му запрелистваха годишните доклади, разглеждаше заглавните страници и ги оставяше настрани, докато не намери онова, което търсеше.

„Соничи Корпорейшън" от Япония.

Седна на пода с кръстосани крака и запрелиства доклада. Видя надписа и спря. Намираше се на 23 страница. „Подразделение промишлени изделия". Там пишеше: „Миналата година компанията разшири пазарите на своя бизнес с асансьори, като от промишления сектор заработи и в жилищния и представи два нови модела — „Експрес 2111" и „Експрес 2122".

Астър остави доклада настрани и се върна отново долу. Натисна бутона на асансьора, за да го повика. Няколко секунди по-късно вратите се отвориха. Кабината беше ярко осветена и приветлива. Дръзко стъпи вътре. Името на компанията беше гордо отпечатано над бутоните. Соничи Експрес 2122.

Остана само още едно нещо.

Боби излезе от асансьора и се обади от мобилния си.

— Здравейте, господин Астър. С какво мога да ви помогна?

— Здравей, Дон, просто исках да проверя дали ти ми се обади преди пет минути.

— Извинете, сър?

— Нещо за колата ми. Помоли ме да сляза и да погледна.

— Колата ви е напълно изправна, сър. Проверих я, когато постъпих на смяна. — Портиерът се разсмя огорчен. — Да не се шегувате с мен, господин А? — Въпросът всъщност означаваше: „Да не сте втасал отново, господин А?".

Астър млъкна за миг.

— Не, Дон. Вероятно не съм разбрал правилно. Не се тревожи. Приятна вечер.

Прекрати разговора. Не беше злополука. Беше опит за убийство.

По-късно, след като съобщи за неизправността на управителя на сградата и на инспектора, а техникът дойде и си тръгна, като обясни, че системата е в перфектно състояние, и всички се зачесаха по главите, защото не успяха да намерят нищо нередно никъде, и се усмихваха учтиво, без да се опитват да скрият мнението си, че човекът от шестия етаж може и да не е съвсем наред, Астър се прибра в спалнята си. Не се върна към докладите, разпръснати на пода. Вместо това отиде до нощното шкафче и вдигна светлосиньото листче с думите Чери Хил , изписани релефно в горната част, което беше изпаднало от един от докладите.

Cassandra99

Не знаеше какво означава тази дума, но засега нямаше значение. Листчето му казваше друго. Женският почерк потвърждаваше трепета в гласа на Пенелъпи Еванс по-рано през деня, както потвърждаваше, че тя и баща му бяха работили по таен проект в имението на Астър в Ойстър Бей.