Кристофър Райх - Игра на милиарди

Астър се изправи до седнало положение и отново започна да преглежда докладите. Всяка фирма, забеляза той, по някое време в своята корпоративна история си имаше вземане-даване със спонсор. Или компанията беше закупена от такъв и впоследствие направена публична, или е била публична и впоследствие направена частна.

— Бележка — изрече на глас Боби.

На екрана се появи празна страница. Той прочете имената на деветте частни инвестиционни фирми, които бяха замесени. Всичките бяха добре известни и уважавани. Имаше познати във всяка една от тях. За съжаление, моделът, който търсеше, все още не се виждаше. Само една от фирмите участваше в повече от една транзакция.

— Запази. Изпрати в службата.

Астър беше объркан. Знаеше, че присъствието на частни инвестиционни фирми в историята на всички компании не беше съвпадение, но следата свършваше на това място.

Взе докладите и статиите и ги отнесе до бюрото си. Загледа се в реката. В момента беше изморен, изключително неспокоен и уплашен. Представи си как полицията сваля отпечатъците му от вратата на Пенелъпи Еванс. Рано или късно щяха да разберат, че са неговите, и щяха да го повикат на килимчето, за да обясни какво беше търсил в къщата на жената. Не се тревожеше, че може да бъде неправомерно обвинен. Знаеше, че няма как да стане в дългосрочен план. Не притежаваше оръжие. Можеше да докаже, че не е присъствал в момента на смъртта. (Съливан беше неговото алиби.) Нямаше мотив. Но в краткосрочен план щеше да има проблеми. Днес и утре и вдругиден, дните, които бяха критични за оцеляването на „Комсток". Освен това, както Джон Мейнард Кейнс [44] Джон Мейнард Кейнс (1883–1946) — британски икономист, който съществено повлиява върху съвременната макроикономика и социалния либерализъм, едновременно като теория и практика. — Б. пр. беше казал, в дългосрочен план щеше да е мъртъв.

— „Блумбърг". Международни обменни кръстосани курсове. Юан/долар.

Астър застана пред екрана. Курсът стоеше на същата стойност — 6,175. Позицията все още беше потопена. Мъжът взе една тетрадка и започна да прави списък на инвеститорите, на които можеше да се обади за средства, ако утре някой изпратеше марджин кол [45] Марджин кол — изискване за допълнително внасяне на средства по сметка за търговия. — Б. пр. . Спря след изреждането на четири имена. Не беше обещаващо начало.

Хвърли тетрадката на бюрото си. Пропусна и тя падна в кошчето за боклук. Тъчдаун, Астър . Наведе се, за да я вдигне и без да иска събори няколко от годишните доклади на пода. Нещо падна от страниците и се приземи на килима. То представляваше небесносиньо листче хартия с тъмносини ръбове. Две думи бяха отпечатани с красив шрифт: Чери Хил.

Астър внимателно прибра докладите, преди да вземе листчето. „Чери Хил" беше името на семейното имение в Ойстър Бей, дома от детството му. Някой беше писал върху него — с красив, женски почерк.

Cassandra99

Преди да помисли какво можеше да означава това, телефонът иззвъня. На дисплея се появиха името и номерът на обаждащия се. „Доналд Констанца. Портиер."

— Телефон — каза Астър. След което отговори: — Слушам, Дон, какво има?

— Има проблем с колата ви. Може ли да слезете долу и да погледнете?

— Какво? Ферарито? Да не се бъзикаш с мен? Минава единадесет.

— Има проблем с колата ви. Може ли да слезете долу и да погледнете?

— Разбрах те още първия път. Веднага идвам.

Астър тръгна да слиза, като преди това взе ключодържателя с черен жребец на жълт фон от едно чекмедже за ключове. Въпросната кола беше „Ферари Дайтона" от 1972 г. Последно струваше повече от 7 милиона долара. Не я караше често в града.

— Асансьор.

Отиде в антрето и зачака. Ако портиерът Дон се обаждаше по това време на нощта за ферарито, значи наистина нещо се беше случило. Държеше колата на отделен паркинг, покрита с брезент през цялото време. Нямаше представа как беше възможно да се случи нещо с нея. Освен ако…

Представи си как Дон взема автомобила за 7 милиона долара, за да се поразкърши, за да полети по набраздените, пълни с дупки улици на Манхатън. Помисли за натоварването върху сменените амортисьори, за изтъркването на гумите, за щетите върху окачването.

Асансьорът пристигна.

Астър пристъпи вътре.

Но кабината я нямаше.

Мъжът се вторачи в бездънната шахта. Единият му крак увисна над бездната и инерцията го повлече напред. Инстинктивно дръпна ръце назад. Изви се в търсене на нещо, каквото и да е, за което да се хване. Ръката му се плъзна по стената. Другата не намери нищо повече от празно пространство.