Кристофър Райх - Игра на милиарди

Палантир.

Боби осъзна, че не беше помислял за думата, откакто се срещна с Майк Грило по-рано тази вечер.

Взе телефона и потърси номера на Алекс. Като видя името й, веднага се отказа да й звъни. При нея беше или всичко, или нищо. Ако й се обадеше, трябваше да й разкаже цялата история, от А до Я. Нямаше да й е интересно да чуе за асансьора, преди да й обясни защо беше имал дързостта (тя щеше да използва друга дума) да напусне дома на Пенелъпи Еванс, без да се обади на полицията. Не беше достатъчно да се оправдае със Съливан. Също така щеше да възникне въпросът с откраднатия бележник и без съмнение за поне десетина други негови прегрешения.

Не можеше да се обади на Алекс.

В този момент се замисли и погледна мрачно телефона си. Държеше се странно от тази сутрин, когато не успя да получи чиста линия до офиса, докато летеше. Помисли за времето на смъртта на Пенелъпи Еванс. Съливан беше заявил, че е убита по-малко от час преди да пристигнат. Ако не се беше отбил да се види с Брад Зарек в „Стандард Файненшъл", за да обсъдят условията по заема, двамата със Съли щяха да пристигнат в Гринуич по същото време като убиеца. Дали това не означаваше, че престъпникът беше разбрал за Еванс, когато и той? Дали някак си интересът му към нея не я беше поставил в опасност? Ако наистина беше така, то как?

Боби превъртя телефона в ръката си. Гладък, елегантен, прекалено могъщ. Необходим инструмент. Но дали не беше също така и оръжие?

А и обаждането на портиера Дон.

Влезе в гласовата си поща и затърси сред изтритите съобщения. Имаше над сто, но той търпеливо ги преглеждаше, докато не намери онова, което търсеше. Съобщение от преди три седмици.

— Да, господин А. Дон е. Може би искате са слезете да погледнете колата си. Не се тревожете. Няма проблем, но ми се струва, че гумите биха поели малко въздух. Това е.

Астър изслуша записа няколко пъти. По-рано не си спомни какво точно беше казал Дон, но беше почти сигурен, че думите бяха подобни. Просто бяха пренаредени.

Спокойно слезе долу и остави телефона на кухненския плот. Намери коша с инструменти в килера. Избра си чук — тежък, с гумена дръжка, почти неизползван — и се върна в кухнята. Застана до плота, прицели се внимателно и го стовари върху апарата. Започна да го удря отново и отново.

Не оръжие, помисли си Астър. Необходим инструмент.

За враговете му.

Това беше сън.

В него Рандал Шепърд каза:

— Ще те застрелям, след което ще застрелям и партньора ти и ти не можеш да направиш нищо, за да ме спреш.

Алекс стоеше и наблюдаваше убиеца. Видя го как вади пистолета от колана си и веднага посегна за собственото си оръжие. Винаги действаше с изключителна бързина, но този път нещо не беше както трябва. Ръцете отказваха да й се подчиняват. Стоеше неподвижна, с отпуснати длани, а тялото й беше стегнато като вкаменелост. Можеше само да наблюдава и да чака Шепърд да извади оръжието и да го насочи към челото й.

— Няма да ни спреш — каза той.

Ще го сторя , отвърна Алекс, но дори способността й да говори беше изчезнала. Не можеше да произнесе никакви думи, докато гледаше как пръстът на нападателя й се стяга около спусъка.

Но тогава Шепърд отмести пистолета си и го насочи към Джими Малой. Алекс вече можеше да пищи, но все още не можеше да се движи, беше наказана да стои неподвижна и да наблюдава безпомощно как стрелецът застрелва Джими в главата. Тя пищеше, изстрелът кънтеше в ушите й, а телефонът й иззвъня и я събуди.

— Форца.

— Алекс, обажда се Жан Еро от Париж. Мой ред е да те събудя.

Отметна завивките и се изправи.

— Имаш ли съвпадение?

— Доста изключителна личност си решила да убиеш. Трябва да се считаш за щастливка, че си останала жива. Името му е Люк Ламбер, тридесет и пет годишен, девет години в Legion Etrangere, сержант. Бил се е в Африка и Близкия изток. Ордени за доблест и храброст. За забавление прекарах името му през всичките ни бази с данни. Обичаме да поддържаме информацията си за тези момчета пълна. Някой като Ламбер, с подобни заслуги, трябва да има причина да напусне legion , преди да е отслужил двадесет години.

— Стреляй.

— Чувала ли си за „Екзекютив Ауткъмс", базирани са в Лондон?

Алекс потърси тефтер и химикал, след което написа името и го подчерта няколко пъти.

— Не мога да кажа, че съм.

— Професионални войници. Наемници. Вербуват ги за подобни неща.

— Сладури.

— Най-големите, ако разбираш закачката ми. Изглежда, преди няколко години са събрали екип, с който да свалят правителството на Коморски съюз, малка, богата на петрол страна в Югоизточна Африка, за да се докопат до значителни офшорни резерви. Превратът е бил воден от наемник на име Тревър Манинг и е бил подкрепен от група международни бизнесмени.