Кристофър Райх - Игра на милиарди

Марв Шанк заобиколи далечния край с купчина листове в едната ръка и с гигантски, капещ хамбургер в другата.

— Блудният син се завърна.

Астър изчака на прага на офиса си и протегна ръка, за да покани Шанк вътре.

— Къде ходиш цял ден? — попита мъжът и се строполи намусен в един стол.

— Лична работа. — Боби седна и погледна към пазарните индекси. Позицията беше солидна. Юанът не беше помръднал въобще след смущението от тази сутрин.

— Стига с тези топ секретни глупости — ядоса се Шанк. — Имам двадесет големи сметки във фонда. Наречи ме скръндза, но мисля, че това са доста пари. Ако не си тук в подобен скапан ден, поне искам да знам причината.

— Добре, добре, ще ти кажа — обеща Астър. — Просто ми дай минутка да олабя, а през това време сложи салфетка под този бургер. Правиш истинска бъркотия. Стига де. — Натисна един бутон под бюрото си, за да затвори вратата на офиса, след което закри и прозореца, за да не се вижда нищо отвън. — Това, което ще ти кажа, не бива да излиза от тук.

— Като гроб съм — отвърна Шанк и се направи, че закопчава устни.

— Като гроб.

Астър му разказа всичко. Разказа му за съобщението от баща си и за открадването на бележника му от бюрото му във Фондовата борса. Разказа му за разговора с Пенелъпи Еванс и откриването на мъртвото й тяло. Тук Марв го спря.

— Нахлули сте в къщата й, намерили сте я мъртва и какво направихте след това?

— Огледахме за нещо, което може да ни помогне да разберем кой го е извършил.

— Но не се обадихте на полицията?

— Двамата със Съли решихме, че ще е по-добре за фирмата. Шанк кимна, засега беше доволен от решението.

— Продължавай.

Астър описа различните материали, които намери в къщата на жената, и попита Марв дали разбира нещо от всичко това. Той обмисли информацията, но в крайна сметка отвърна, че не. Боби не му каза за Майк Грило. Имаше едно хубаво правило, което гласеше, че не бива да се казва абсолютно всичко, дори и на най-добрия ти приятел.

— Та вече знаеш къде бях днес — довърши Астър. Шанк стоеше като вкаменен и мълчеше.

— Няма проблем да говориш — каза Боби. — Като гроб не означава да онемееш.

— Аз съм евреинът тук — отвърна Марв. — Наясно съм какво означава като гроб . И не съм онемял. Направо останах безмълвен. Много лошо. Или може би трябва да го кажа като епископалец от Горен Ийст Сайд: „Извини ме, Робърт, но съм с вързан език".

— Пълна каша е, съгласен съм.

— Каша? — Шанк поклати глава. — Каша е, когато не почистиш стаята си или забравиш да си платиш сметката за тока три месеца подред, или имаш две приятелки и си уговориш среща с тях в една и съща вечер. Това е каша. Това тук е… е… е, не знам какво е, освен че е грешно.

— Наясно съм — отвърна Астър. — Трябваше да се обадим на полицията.

— Хич не ми пука за полицията. Въобще не биваше да напускаш офиса, като за начало. — Марв изгледа Боби със сърдит поглед. — Сега всичко приключва.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че си свършен. Дотук си. Край. За кого се мислиш, Хари Бош [35] Хари Бош — герой на Майкъл Конъли от известната поредица със същото наименование. През 2015 година тръгва сериал със заглавие „Бош", който е базиран на нея. — Б. пр. ?

— Виж, просто направих онова, което всеки син би сторил.

— Наистина? Защото и аз имам баща и мога да ти кажа какво ще стори синът му. Щях да дрънна на ФБР или на мига да се обърна към тайните служби, за да им разкажа всичко това. Те са професионалисти. Ти си финансист. Какво ти разбира главата от убийства? — Шанк се намръщи отвратено. — Каза ли на Алекс?

— Не.

Марв взе телефона и го хвърли на Астър.

— Какво чакаш?

— Няма да стане.

— Веднага.

Боби спокойно взе слушалката и също толкова спокойно я остави на мястото й.

— Н-Е.

— Не е за вярване — каза Шанк. — Или може би трябва да кажа „типично". Ти всъщност смяташ, че можеш да свършиш по-добра работа от шибаното ФБР. Независимо дали вярваш, Боби, има и други кадърни хора освен теб. Някои дори са по-компетентни, да знаеш.

— Съмнявам се. — Като видя, че очите на приятеля му се свиват, веднага добави: — Шегувам се, Марв. Наистина.

— Да бе. Голяма си работа, знаеш ли? — Шанк потъна в стола и затърка главата си нервно с ръце, стисна зъби и издаде кратък, гневен рев. — Най-лошото е, че отхвърли Ревънтлоу. Позволи триста милиона да си тръгнат през вратата.

— Стига, Марв. Успокой се. Ревънтлоу е горещи пари. Това не е нашият стил.

— Откога имаме стил?

— Да спрем дотук, става ли? Да оставим нещата така. Шанк се засмя, без да му е смешно.