Кристофър Райх - Игра на милиарди

Тридесет минути след като стъпиха на мексиканска земя, двадесет и тримата се качиха на частен автобус и бяха откарани в реномиран хотел в покрайнините на града. Там се изкъпаха, преоблякоха се и се насладиха на традиционна мексиканска вечеря от карнитас, тортиля и фриджолес. На всеки му беше позволено да изпие по една бира.

В 23:00 часа първият от три вана паркира в двора на хотела. Осем души — шестима мъже и две жени — се качиха в него. Всичките бяха в блестяща форма, добре облечени и с приповдигнат дух. Не говореха португалски, а смесица от немски, френски и английски. Ванът ги откара до малко летище северно от града. „Пилатус Р3" чакаше на пистата. Осмината прибраха багажа си и се качиха по стълбата. В полунощ самолетът отлетя и се насочи на север за петчасовия полет до крайната си дестинация.

Екип Едно беше във въздуха.

Във втория ван се качиха седмина, шестима мъже и една жена. Отново всичките изглеждаха чудесно, впечатляващо дори. За разлика от безличния ван, който беше взел Екип Едно, този беше боядисан в черно и беше толкова лъскав, сякаш току-що излизаше от автомивката. Две златни, преплитащи се букви С красяха вратите от двете страни. Ванът пое на запад към едно частно летище, което обслужваше едни от най-богатите жители на града — индустриалци, нефтопреработватели, чиновници и наемодатели, които минаваха за аристократите на Мексико.

Тази вечер въоръжените охранители на главния портал пуснаха вана, без дори да го огледат.

Превозното средство продължи към западния край на двукилометровата писта, където ги очакваше бизнес самолет „Чесна Ситейшън" със спуснати стълби, с пуснати навигационни светлини и униформен стюард, който да помогне на пасажерите да се качат. Също като вана и летателният апарат имаше символа с преплитащите се С -та на фюзелажа си.

В 1:00 часа ситейшъна изпрати съобщението „вдигаме колесниците" по радиото към контролната кула. В летателния план се посочваше, че първо ще поеме на северозапад към Пуерто Валярта, преди да обърне на север, където да прекоси границата на Съединените американски щати при Ел Сентро и да продължи към крайната си дестинация Сан Франциско. Някъде над планинската верига Сиера Мадре пилотът снижи самолета до два километра височина. Въведе нови координати в навигационната система на апарата. Миг по-късно крилете се наклониха и иглата на компаса се плъзна върху изток-североизток. Пилотът беше доволен, че стрелката за горивото едва беше помръднала от мястото, на което се намираше преди един час, когато излетяха. Пасажерите му щяха да се нуждаят от всеки километър, който можеха да преодолеят, ако искаха да стигнат до крайната си цел.

Екип Две беше напът.

Третият ван взе последните осмина от групата. Той шофира цяла нощ през джунглите на Източно Мексико. В 5:00 часа пристигнаха в пристанищния град Веракрус. Осемте не се качиха на кораб. Те продължиха до частна писта, притежавана от собственик на международна петролна корпорация със седалище там, и се качиха на бизнес джет „Бомбардие" за двучасов полет до бреговете на Тампико. Там смениха самолета с хеликоптер „СН-53", който някога беше служил на морската пехота на САЩ, но наскоро беше купен от „Нобъл Енърджи Корпорейшън". Летателният апарат беше просторен и пригоден за друга класа мъже и жени: работници в нефтена компания.

Призори отлетяха за кратък полет до „Тамондо".

Това не беше град. Това беше името на най-новата нефтена платформа на „Нобъл Енърджи", разположена на Каскида Фийлд, на 400 километра югозападно от Ню Орлиънс.

Екип Три също беше напът.

Време за вечеря в „Комсток".

Астър влетя през вратите на фирмата и забърза по коридора към офиса си, когато беше залят от вълна от аромати. Пиле терияки заедно с бобено бурито за микровълнова. Някой похапваше агнешко къри, а друг нещо италианско, в което имаше достатъчно чесън, за да накара очите му да се насълзят. Почувства се като в ресторанта в сградата на ООН.

Часът беше седем и нещо и търговският отдел беше също толкова пълен, колкото и тази сутрин. Борсата беше затворила преди два часа и половина, но само родителите си тръгваха преди шест. Останалите оставаха до девет. Двама от служителите на арбитражния фонд си подмятаха топка за ръгби. Астър пресече един пас и веднага върна такъв.

— Така се хвърля спирала — каза той. Търговецът вдигна ръце и отговори:

— Тъчдаун, Астър.

Боби се усмихна и го потупа по гърба. Шефът не отказваше малко целувки по задника от време на време.