Кристофър Райх - Игра на милиарди

Алекс беше дошла тук, защото войниците имаха татуировки.

На пръв поглед забеляза три. Самоанска военна лента около лявата ръка и поредица от племенни ивици, които продължаваха нагоре по рамото. Тази татуировка беше стандартна и не й подсказваше нищо за стрелеца. Втората беше по-обещаваща. Под рамото на дясната ръка имаше оцветена нападаща кобра, а под нея римските числа III.III.V и думите Vincere aut Mori, които предположи, че са на латински и означават „Завладей или умри".

Алекс направи снимка на татуировката с телефона си.

Третата, на дясната му гърда, представляваше обърнат равнобедрен триъгълник, в който имаше малък, комичен бухал, гледащ напред. Пространството зад нощната птица беше изпълнено от парашут. В единия ъгъл пишеше в червено 1°. В другия 2 REP . От всяка страна на триъгълника беше написана по една латинска дума: Legio, Patria, Nostra . Алекс беше сигурна, че татуировката означаваше членство във военна организация. Въпросът беше в коя точно.

Отново направи снимка.

Интуицията й я накара да вдигне дясната ръка. Веднага го видя и една част от нея се успокои. Там, на месестата част на торса му, бяха татуирани буквите АВ.

АВ за кръвната група на войника.

Не беше просто войник, каза си Алекс. Беше командос.

И най-вероятно наемник.

Приятен ветрец шумеше в палмите около международното летище „Симон Боливар" в Каракас, Венецуела. Беше привечер и термометрите регистрираха умерените двадесет и четири градуса. Воал от мъгла красеше короната на Ел Авила, планината, която разделяше града и стоеше като внушителен пазач на запад от летището.

Вътре в терминала 110 пасажери дремеха в чакалнята на Гейт 16 и чакаха да се качат на своя мексикански полет 388, който щеше да ги отведе до Мексико Сити. Отлитането беше забавено с два часа заради гръмотевични бури, които се бяха насочили на север. Децата бяха опрели лица в стъклата и дебнеха да видят как някоя светкавица щеше да разкъса небето. Връщаха се при родителите си разочаровани. Небето беше безоблачно. Не се виждаше нищо повече от светлината на някоя светулка. Родителите клатеха глави. Неверните прогнози за времето бяха един от най-малките проблеми на Венецуела.

Никой не обърна внимание на частния автобус, който се появи на пистата малко след 18:00 часа и се насочи към задната част на самолета. Никой не забеляза също двадесет и тримата мъже и жени, които слязоха от превозното средство и се качиха по подвижните стълби в летателния апарат, без да се съобразяват с нормалните въздушни процедури, проверки на документи и претърсвания за пренасяне на опасни материали. Когато съобщиха, че пасажерите могат да се качват, всички въздъхнаха и се насочиха към самолета. Никой не каза нищо за гринговците, които вече се бяха наместили по седалките. Нито пък някой направи коментар, когато самолетът кацна в Мексико Сити и всички бяха помолени да останат по местата си, докато гринговците слязат преди тях.

Двама мъже чакаха двадесет и тримата на международното летище Бенито Хуарес. Единият беше висок, широкоплещест и облечен в униформа на Националната гвардия. Другият беше нисък и трътлест и носеше намачкан костюм и скъпи слънчеви очила. Войникът се усмихна и заговори гръмогласно, за да приветства групата в Мексико. Имаше чудесни зъби. Ниският дебел мъж в намачкания костюм му каза да млъква и да се размърда. Войникът стисна квадратната си челюст и поведе двадесет и тримата към една врата от другата страна на коридора, който водеше към имиграционния контрол.

Друг униформен представител чакаше в голяма, безлична стая. Той помоли посетителите да се строят и да си приготвят паспортите. Мъжът провери документите на всички. Те разполагаха с нови португалски паспорти, които нямаха нито един печат в тях. Служителят работеше в имиграционния контрол много години. Знаеше, че гражданите на Европейския съюз се нуждаят от виза, за да посетят Венецуела. Също така знаеше, че е по-добре да не изразява на глас познанията си. Върна паспортите на притежателите им. Не им ги подпечата, както беше редно да направи. Нито прекара някой от тях през оптическия скенер, който запаметяваше информацията и разчиташе биометричната магнитна лента, в която се съдържаха личните данни на всеки пасажер. Служителят беше умен човек и притежаваше забележителна памет. Не се изискваха кой знае какви усилия, за да се запомнят два от номерата на паспортите и имената вътре в тях. Служителят имаше много господари.