Кристофър Райх: Игра на милиарди

Ревънтлоу тръгна към вратата. Вече беше минал през охранителните пунктове без никакъв проблем. Първи бяха високият насип и металната ограда, които заобикаляха комплекса. Следваха трите вдигащи се бариери, всяка от които се снижаваше само когато минеше през предната. Не срещна никакви затруднения. Името му беше в списъка с посетителите. Той беше днешният почетен гост.

Един от служителите го посрещна на вратата. Ревънтлоу се представи под чуждо име и показа съответните документи, а именно шофьорска книжка. Чуждото име принадлежеше на вицепрезидента на малка инвестиционна банка, която брат му наскоро беше купил. Като всяка подобна институция, банката желаеше да наеме малко пространство в комплекса за собствените си компютри, за да са в близост до компютрите, които управляваха Борсата. Правилният термин беше колокация.

— Всичките компютри на Борсата се намират в помещение с големина 1900 квадратни метра — обясни служителят, докато влизаха в силно аклиматизираната сграда. — Тези машини осъществяват изключително ефикасно всички направени поръчки за покупка или продажба. Наричаме ги „основните двигатели".

— И тези основни двигатели управляват цялата Борса?

— Осемдесет процента от нея, но с всеки изминал ден числото нараства. Разбира се, има специалисти там, които се занимават с големи блокови сделки за своите клиенти. Но ние имаме възможност да поемем голяма част и от този бизнес. Работим и за Американската фондова борса. Всичко на всичко около три милиарда акции на ден.

— Впечатляващо — похвали Ревънтлоу.

— Смятаме да разположим хардуера ви в един отсек в края на коридора. Ще споделяте мястото с още няколко банки, но мога да ви уверя, че ще сте на еднакво разстояние от сървърите ни.

— Не бих се задоволил с нещо по-малко — отвърна Ревънтлоу. В дните на високочестотна търговия, когато милиони акции сменяха притежателите си за секунди, дори най-малкото забавяне във времето за извършването на една сделка можеше да бъде фатално. С всяко отдалечаване с триста метра от един от „основните двигатели" на Борсата транзитното време се забавяше с една милионна. Докато отдалечаване с метър, 10 метра или дори 300 метра не водеше до сериозни вреди, то 15 километра или 1500 километра водеха. Оттук следваше и нуждата банките да позиционират мейнфрейма [73] Мейнфрейм компютър — високопроизводителен компютър със значителен обем оперативна и външна памет, предназначен за централизирано организиране и съхраняване на данни с голям обем и за изпълнение на интензивни изчисления. си колкото може по-близо до Борсата.

— Можете ли да ми покажете основните двигатели?

— Съжалявам, но не е възможно — отвърна служителят. — Надявам се, разбирате.

Ревънтлоу кимна неохотно.

— Преди да се захвана с банкерство, работех в системния дизайн. Чух, че тук са красотите.

— Ако ми позволите, ще се съглася с вас. Знаете ли какво, мога да ви покажа Гейтуея за управление на риска. Това е хардуерът, който гарантира, че няма да възникнат никакви грешки.

— Всички търговски дейности ли минават през него?

— Разбира се — отвърна служителят обиден. — Смятаме това за най-конкурентното си преимущество.

Мъжът го поведе по коридора към огромна, ярко осветена зала, в която се намираха шест мейнфрейм компютъра. Ревънтлоу се усмихна доволен, макар сърцето му да биеше лудо. Той бръкна в джоба си, извади малък плик, скри го в дланта си и го отвори с палец.

— Според заложените параметри тези машини филтрират всяка сделка, за да се уверят, че отговаря на изискванията на Комисията по ценни книжа и фондови борси — продължи да обяснява служителят.

Ревънтлоу се наведе по-ниско до една от машините и вдигна ръка, за да докосне контролния панел.

— Моля ви — каза сприхаво мъжът и отмести дланта на посетителя си.

В този момент Ревънтлоу вдигна скрития плик до устата си и духна. Фин прах цианид полетя към лицето на служителя. Той го вдиша, изпъшка и се срина. Септимъс го хвана и го положи на пода. Прескочи падналия и се насочи към последния компютър от редицата.

От другия си джоб извади малка флашка. Погледна малкото черно устройство. Усети прилив на адреналин, който стигна чак до пръстите на ръцете му. В ръката си държеше крайния резултат на години планиране, на купища изхарчени пари, на безграничната амбиция на семейството си и най-дръзката схема на страната си.

Всичко това доведе до този момент. Сега изпълнението на плана зависеше от него.