Кристофър Райх: Игра на милиарди

— Разбира се. На техните машини вървят едни от най-изисканите търговски системи в света.

— А ние тъкмо купихме доста от тях… имам предвид, че баща ми го е сторил.

— Да, намират се в Ню Джърси.

— Не — контрира Астър. — Имам предвид тук, в Манхатън. Онези, които са в Борсата.

— Има само няколко там. Търговците в Борсата използват дистанционни терминали, за да пращат поръчките си. Сърцето на цялата апаратура се намира в търговския център в Мауа.

— Къде?

— Мауа, Ню Джърси. Цялата търговия се премести там преди две години.

— Значи не можеш да се ебаваш с търговската платформа от тук?

— Единственото място, от което можеш да го правиш, е Мауа.

— И може да се вкара програмен код от там?

— Точно така. — Айвън Давидоф изгледа странно Астър. — Какво знаеш за програмните кодове?

Санди Буфо наблюдаваше безпомощно, докато полицията обезвреди трима от хората му. Погледна вляво. На ъгъла на „Уол" и „Бродуей" падна още един. Надолу по улицата една жена в цивилни дрехи държеше пистолет до главата на едно от шведските момичета. Целият район беше пълен с полицаи под прикритие.

Операцията беше компрометирана.

— Замръзни!

Буфо се завъртя и застреля полицая в главата. На шест метра от него стоеше друго ченге в цивилни дрехи, което се втурна към него, стреляйки с оръжието си. Скинър го застреля.

Насочи се към сградата зад него. Някаква банка. Лобито беше претъпкано, но всякаква дейност беше секнала при първия изстрел. Всички клиенти и служители се вторачиха в него. Охранителят извади пистолета си. Буфо стреля в тавана и наоколо настъпи хаос, всеки мъж, жена и дете се спасяваха поотделно. Наемникът хукна през тях, блъскаше ги и ги мушкаше с лакът, за да си проправи път към задната част на сградата. Една тясна улица го делеше от Борсата. Извади автомата си, излезе през вратата и хукна към входа от страната на „Ню Стрийт". Полицаите го забелязаха, но той пръв откри огън. Натрошиха се стъкла. Няколко човека се строполиха на земята. Отвори вратата и застреля изпречелия се пред него мъж.

Хукна по коридора. Планът за изтегляне беше също толкова важен, колкото самата атака. Не искаше да умира. Затича по един коридор, после по друг. Чу гласове зад себе си. Някаква жена му кресна да замръзне. Един куршум се вряза в стената над главата му. Мина прекалено близо. Плъзна се на колене, завъртя се и изпрати бърз откос в коридора зад него. Жената я нямаше никаква. Изправи се. Коридорът свършваше, но можеше да завие надясно или наляво.

По кой път да поеме?

Избра десния, но си спомни, че всъщност трябваше да тръгне по левия, откъдето да слезе по стълбите и да се озове в коридор, който да го изведе на „Бийвър Стрийт". Този коридор беше построен, когато в сградата се складираше злато и банковите мениджъри не искаха то да се внася пред очите на всички. „Бийвър Стрийт" беше планът за бягство. От там екипите щяха да се разделят и да се пръснат по улиците и алеите на Манхатън.

Наляво тогава.

Първият куршум уцели Буфо, преди да успее да направи и крачка. Жилетката му го предпази. Почти нищо не усети. Вдигна автомата си и го завъртя, за да отвърне. Вторият куршум уцели врата му и разкъса гръбначния му мозък. Падна на земята, все едно някой го беше изключил от захранването.

Една жена, която беше прекалено красива, за да е полицайка, застана над него. Имаше прекрасна кестенява коса и очи с цвят на добро уиски. Забеляза, че някой я беше подредил добре.

— Здравей, Скинър — каза тя.

— Тук е като в лабиринт — промърмори той.

И умря.

Шест чинара ограждаха пътеката към входа на центъра за данни на Нюйоркската фондова борса в Мауа, Ню Джърси. Дърветата бяха посадени в чест на легендарния чинар на „Уолстрийт", под който първите брокери на младата страна Съединени американски щати се бяха събрали в края на XVIII век, за да търгуват акции [72] Нюйоркската фондова борса е създадена на 17 май 1792 г. Тя е най-голямата борса за ценни книжа в света. Основите й са поставени от 24 брокери и търговци, събрали се според легендата под сянката на един чинар (платан) на „Уолстрийт" 68, където сключват известното Платаново споразумение. . Септимъс Ревънтлоу смяташе този жест за отживелица. Вратата пред него беше единственият вход в сградата. Прозорци нямаше. Внушителната каменна сграда приличаше повече на крепост или на монумент на някой съвременен фараон, отколкото на дома на най-сложната търговска платформа в света.