Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Не е зле.

— „Не е зле"? Да не ме будалкаш? Вече сме напред с няколкостотин милиона. Мигът е звезден. Ти си чуека, Боби.

— Чудесно, но парите не са наши. Усмивката на Шанк се изпари.

— Какво имаш предвид с това, че не са „наши"?

— Информирах кредиторите ни, че преводите, които са получили вчера за покриването на марджин кола, са направени по погрешка. Помолих ги да върнат парите на банката, която им ги е превела.

— По сметката на Септимъс Ревънтлоу?

— Точно. Технически погледнато, ние сме в дефолт по нашите договори от вчера. Всичките ни позиции са замразени на вчерашните стойности.

— При които затъвахме?

— Да.

— Шегуваш се, нали?

— Сторено е. Ние не правим бизнес с терористи.

— Но… — Шанк поклати глава, не можеше да намери думи да изрази емоциите си. Най-накрая въздъхна и се предаде. Дори той не можеше да не се съгласи с Астър.

— Продавай, когато Борсата отвори, за да се издължим. Говори с Манди Прайс. Виж какво мисли и тя.

— Какво ще се случи с парите на Ревънтлоу?

— За момента нищо. Правителството първо трябва да получи доказателство срещу него. Засега разполагат единствено с думата ми, че е замесен във всичко това.

— Покажи им ръката си — отвърна Шанк разгневен.

— Не мисля, че това ще е от особена полза след година, когато най-накрая стигнем до съда. Освен това Ревънтлоу се е покрил. Вероятно се е качил на някой самолет веднага след като е разбрал, че брат му няма да се измъкне. Обзалагам се, че никой повече няма да го види.

— Значи утре, когато юанът се срине, трябваше да сме с два милиарда отгоре, да сме новината в града, но вместо това „Комсток" ще е разорен, аз ще съм изгубил дори ризата на гърба си, а Септимъс Ревънтлоу просто ще се е оттеглил от сцената.

— Горе-долу е така. Освен ако правителството повдигне обвинение срещу него и семейния му офис, макар и двамата да знаем, че това няма да се случи.

Рано тази сутрин Астър, Алекс и Шанк бяха заведени в един офис на „Федерал Плаза" 26 и бяха разпитани от самия директор на ФБР. Нито дума не биваше да излиза за участието на Магнус Лий или Септимъс Ревънтлоу в заговора, нито сега, нито когато и да било. Докладът на Палантир се намираше на бюрото на президента. За по-късно през деня беше насрочена извънредна среща на Съвета за национална сигурност. Ако се разчуеше, че Китай е замесен в смъртта на Чарлз Хюз и Мартин Гелман, дипломатическите последици щяха да бъдат немислими. Покушението над правителствените представители се смяташе за casus belli [71] Casus belli (от лат.) — повод за война. . Ястребите на Капитолия щяха да искат такава.

— Шибана работа — каза Шанк, вдигна ръце нагоре, обърна се и напусна офиса.

Астър наблюдаваше приятеля си да ходи нагоре-надолу в търговския отдел, крещеше заповеди всички да продават, мръщеше се и се развикваше на всеки, който посмееше да му зададе някакъв въпрос. Той беше създание на „Уолстрийт". Марв Шанк щеше да живее и да умре на него.

Обади се на Алекс.

— Нещо ново?

— Нада.

— Мислиш ли, че са се отказали?

— Никакъв шанс.

— Ревънтлоу знае, че сме ги разкрили.

— Дали? Не съм убедена. Но дори да е така, не мисля, че има някакво значение.

Астър се завъртя, отиде до източния прозорец и погледна към „Бродуей" и „Уолстрийт".

— Мислиш ли по въпроса?

— Кой?

— Сещаш се… за нас.

— Не излизам с мъже, които си гризат ноктите — отвърна Алекс.

— Много смешно.

— Задръж секунда. — Гласът на бившата му съпруга стана сериозен, а тревожният тон изпрати ледени тръпки по гръбнака му.

— Какво има? — попита той.

Не последва отговор и Астър зададе въпроса си отново.

— Те са тук — отвърна Алекс. Връзката прекъсна.

Боби сложи ръка на прозореца, очите му се спряха върху сградата на Борсата. Започваше се.

Двама от лошите бяха разпознати докато приближаваха „Ню Стрийт" от юг.

Още двама вървяха по „Либърти". Имаше един на „Бродуей".

Слушалката на Алекс постоянно пращеше, агентите й докладваха. Бързо установиха отличителните белези на лошите. Широки ризи. Бейзболни шапки. Слънчеви очила. Някои от тях носеха спортни сакове. Тя предаде описанието им на хората си и каза на всички да са в бойна готовност да се справят с мишените си по нейна заповед.

Десетима бяха забелязани. После дванадесет. Но времето течеше. Наемниците се приближаваха прекалено близо до Борсата. Във всеки един момент можеха да открият огън.

Алекс излезе навън. По улиците около сградата имаше над двеста души, някои от тях дори стояха на стълбите на Федерал Хол. Само един автомат беше достатъчен, за да създаде истински хаос. Забеляза Стрелеца Минц, беше облечен в дънки и тениска, стоеше зад статуята на Джордж Вашингтон на входа на Федерал Хол.