Кристофър Райх - Игра на милиарди

Чу глас в слушалката си. Поредният доклад обявяваше засичането на номер четиринадесет. Алекс взе решение.

— Действайте — нареди тя. — Неутрализирайте ги.

Навсякъде около Борсата агенти под прикритие на ФБР и полицаи се приближиха до целите си. Групи от по три, четири и пет офицери заобиколиха всеки нападател. Алекс наблюдаваше случващото се. Лошите момчета изчезваха от тълпата, биваха събаряни на земята, ръцете им биваха извивани зад гърбовете и оковавани в белезници. Онези агенти, които не следяха заподозрян, се шмугваха сред тълпата от изумени пешеходци, търсеха останалите девет нападатели.

Алекс прибяга до охранителния пункт на „Броуд" и „Уол". Забеляза една жена, която изглеждаше прекалено спокойна в мелето около нея.

Широка риза. Налична .

Шапка. Налична.

Слънчеви очила. Налични.

Спортен сак . Наличен.

Ръцете на жената потънаха в чантата.

Алекс прескочи барикадата и извади глока си. Побягна към нея.

— Замръзни. Да ти виждам ръцете.

За стотна от секундата още трима агенти заобиколиха заподозряната. Тя вдигна високо ръце. Алекс свали сака от рамото й. Вътре имаше автомат. Другите агенти събориха жената на земята и й сложиха белезници.

Чу се изстрел.

Алесандра се обърна, за да види откъде беше дошъл, и забеляза един мъж да бяга по „Бродуей". В едната си ръка държеше автомат. В същия момент падна, прострелян от един полицай, малко преди да настане хаос.

— Уцелиха ме — провикна се някакъв мъж.

Алекс видя, че един от агентите й се е хванал за крака. При него отиде един полицай, за да му помогне.

— Дайте ми точна бройка — нареди жената.

— Десет са обезвредени.

Алекс се върна при „Ексчейндж Плейс". Обърна се към ъгъла до главния вход, когато чу женски писък. Рус мъж беше хванал една жена и беше насочил пистолета си в главата й. Десетина офицери го заобиколиха за секунди. Приближи се до него, пистолетът й беше отпуснат от едната й страна.

— Ти си на ход — каза тя.

Русият наемник се огледа наоколо. Той беше млад и красив, определено човек, чийто живот беше пред него. Усмихна се тъжно, осъзна, че е числено превъзхождан. Сложи пистолета под брадичката си.

— Ах, майната му.

Нямаше да е тя.

Астър стоеше до прозореца в офиса си и гледаше към Фондовата борса. От орловото му гнездо на шестдесетия етаж всичко изглеждаше спокойно, мирно и нормално. Нямаше никакъв смисъл. Стратегията на Магнус Лий и Септимъс Ревънтлоу беше да купят контролни дялове във всяка една компания, да поставят свой човек в нея, който да използва „Платформа Империя" и — когато е необходимо — да контролира операциите й. Една терористична атака по подобие на бомбайската можеше да затвори Фондовата борса за няколко дни, дори беше възможно да прекърши доверието на инвеститорите в неуязвимостта на Съединените щати, но това по никакъв начин нямаше да помогне на Лий и на брат му да получат контрол над цялата финансова система. Въпреки това Палантир и Едуард Астър бяха сигурни, че целта е Борсата. Тази увереност беше подкрепена от последната инвестиция на ЧИК в „Матроникс", компанията, която произвеждаше сървърите и хардуера, които бяха използвани наскоро в търговската платформа на Нюйоркската фондова борса.

Един абзац от доклада на Палантир не му даваше мира: „…и макар да няма съмнение за мащаба на проникване в критични национални системи, агресорът не може да използва ПИ, за да задейства цялостен дефолт на основната си цел, докато не разполага с програмния код".

ПИ означаваше „Платформа Империя".

Но открита атака не беше достатъчна.

Астър погледна към телевизора. Часът беше 9:30 и той видя как откриващият звънец на Нюйоркската фондова борса беше бит от американския военноморски висш офицер Рон Блекбърн, член на военноморските тюлени и най-скорошен носител на Медала на честта. Съпровождаха го съпругата и детето му, както и човекът, който беше заместил Едуард Астър на позицията изпълнителен директор на Нюйоркската фондова борса. След първоначалния изблик на енергия етажът затихна. Всяка година все по-малко и по-малко мъже и жени наблюдаваха търговията. Все повече и повече от работата се вършеше от компютри.

Излезе от офиса си и забърза през търговския отдел. Преди да стигне до офиса на Айвън Давидоф, вече бягаше.

— Айвън, свободен ли си?

— Разбира се, шефе — отвърна очилатият Ай Ти специалист.

— Запознат ли си с компания на име „Матроникс"?