Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Не думай?

— Каза, че играта постоянно се променя.

— Какво означава това?

— Попитай го. Каквото и да значи, не е на добре.

— Какво направи ти по въпроса?

— Онова, на което са ме учили. Оцених информацията и я предадох по йерархичната верига.

— И това ли е всичко? Не си ли говорил отново с него? Приключил си?

Уошбърн поклати бавно глава, сякаш беше изумен.

— Грилоу, това са неща, които не ти влизат в нивото на достъп.

— Сега съм в частния сектор, братче. Нямам ниво на достъп. Затова мога да си позволя италиански обувки за седемстотин долара, а ти носиш чепици със сменени подметки. Между другото, ти ли си най-модерният черен мъж на планетата?

— В кръвта ми е. Какво да ти кажа? — Уошбърн се усмихна. Грило не захапа.

— Срещал ли си се с него лично?

— Не. Последният ни контакт беше в края на юни. Искаше си чека, преди да сподели с нас каквото и да било. Каза, че ДАРПА все още му били длъжници за работата, която им свършил преди години.

— Значи в ДАРПА знаят името му.

— Ако е така, нищо не казват. Дори не биха си признали, че някога са чували за софтуерната програма.

— Правят се на луди, а?

— Правят се на луди.

— Но в крайна сметка даде номера му на АНС, за да видиш дали могат да го проследят.

— Те също ли го търсят? — Уошбърн сбръчка уста в отвратена физиономия. — Явно.

— АНС са сложили „Код Черно" на телефонния му номер на единадесети юни.

— Не знаех. Това е проблемът с разузнавателния бизнес в тази страна. Дясната ръка не знае какво прави лявата. Само дето в този случай са около сто ръце. Всички правят нещо, но не искат да споделят нищо.

— Честен ли си, като ми казваш, че не си знаел, че АНС се опитва да го намери?

Уошбърн поклати глава.

— Ако си спомняш, на нас не ни е позволено да оперираме на родна почва. Ако отнякъде получим информация, я предаваме на съответната местна агенция.

— Какво точно правите в днешно време?

— Смекчаваме нещата. Ти беше в нападението. Ние го играем защита. Имаш ли нещо, което искаш да ми кажеш, Грилоу? Например защо, по дяволите, си толкова заинтересован от Палантир? И не ми излизай с тази простотия за конфиденциалност на клиентите. Отдавна преминахме тази граница.

— Палантир се е свързал с Едуард Астър в началото на юли. Предполагам, че онзи, на когото си подал информацията, е отказал да му плати за услугите. Както и да е, явно Астър не се е скъпил. Вероятно се е вживял в ролята на патриот, който има възможност да направи нещо добро за страната си. Според мен Палантир е доставил стоката миналия петък. Астър си е тръгнал рано от работа и се е насочил към града, за да се срещне с него. Прибрал се е у дома, смлял е информацията…

— И е хукнал да я споделя с Хюз и Гелман? — предположи Уошбърн.

— Не веднага. Първо се е свързал с една компания в Рестън. „Бритиум". Изглежда я е посетил лично.

— „Бритиум", а? Никога не съм я чувал.

— Предположението ми е, че е искал да се увери, че Палантир си струва парите, преди да отнесе всичко нагоре.

— Очевидно си е струвал.

— Да, така е.

Погледът на Уошбърн се премести на сакото на Грило.

— Ще махнеш ли този пистолет?

— Някой избива всеки, който прояви интерес към Палантир. Предпочитам да играя на сигурно.

Джеб се изсмя тихо.

— С мен си в безопасност, Грилоу. Двамата преследваме едно и също нещо.

— Не точно. На мен ми плащат само за да го намеря. Залавяне, арест, санкции — всичките тези лайна са за теб.

— Разполагаш ли с нещо, което може да ни отведе с още една крачка напред?

Разполагаше. Грило се надяваше точно на такава оферта. Ако ти ме почешеш по гърба, и аз ще го сторя.

— С две неща — отвърна той. — Клиентът ми е разговарял с Палантир днес. Очевидно онова, за което е предупреждавал всички, е напът скоро да се случи. Бил е предпазлив, не е искал да споделя никакви подробности. Имам чувството, че доста се е надървил на правителството. Мога да ти дам скайп адреса му и номера, който е използвал, за да се обади на Едуард Астър в петък сутринта. Дай информацията на твоите приятели, нека я вкарат в магическата си кутия и да я разтресат малко. Ако наистина са толкова добри, колкото казват, трябва да получим име, адрес, номер на социалната осигуровка и любимата марка кондоми.

— Ще направя каквото е необходимо — обеща Уошбърн.

— Заеби тези глупости. Просто ми дай отговор. Афроамериканецът закопча сакото си.

— Кажи ми честно, Майк, това не е истински пистолет в джоба ти, нали?

Грило извади ръката си, пръстите му бяха оформени като оръжие.