Робин Кук - Чуждо тяло

Като че ли мина цяла вечност.

— Хайде де! — изръмжа нетърпеливо той. Когато отсреща най-накрая се обадиха, той поиска да го свържат с Дженифър. В слушалката се разнесе сигналът на позвъняването. Вълнението му нарастваше, докато очакваше всеки миг да чуе гласа й.

След повече от десетина позвънявания Нийл се убеди, че тя няма да вдигне, затова остави слушалката. След това опита на мобилния й телефон, но още след първото позвъняване се задейства гласовата й поща, което предполагаше, че не го е включила. Затвори. Леко разочарован, започна да обмисля следващата си стъпка. Съществуваше някаква вероятност да е под душа, затова реши отново да й се обади след десетина минути, но през това време просто не можеше да стои на едно място. Взе ключа от стаята си, излезе и се спусна във фоайето. Помисли си, че Дженифър може би закусва в някое от заведенията.

Ресторантът беше почти пълен и докато Нийл чакаше на опашката, за да говори с метрдотела, очите му изучаваха пълните маси. В лявата половина на най-високото ниво, точно до задната стена, се намираше отрупана шведска маса.

Вдясно, няколко нива по-долу, панорамните прозорци гледаха към градината и басейна. Нийл отново изпита разочарование — Дженифър не се виждаше никъде.

— Колко души? — попита метрдотелът, когато дойде редът на Нийл.

— Само един — отвърна той.

Докато метрдотелът взимаше меню, за да го даде на сервитьорката, Нийл го попита:

— Дали случайно не познавате една от гостенките на хотела на име Дженифър Ернандес? Тя е…

— Познавам я — отвърна метрдотелът. — А вие сте вторият, който я търси тази сутрин. Все още не е слязла за закуска.

— Благодаря ви — отвърна обнадеждено Нийл. Сигурно е била под душа преди, когато я беше потърсил. Той тръгна след сервитьорката към една маса за двама до прозореца, но не седна. — Къде е най-близкият телефон?

— В коридора има няколко — отвърна младата жена и посочи с пръст.

Нийл й благодари и забърза натам. Пулсът му отново се ускори, което го изненада. Не очакваше да е чак толкова развълнуван. Дали не беше привлечен по-силно от Дженифър, отколкото беше склонен да признае. Когато операторът вдигна, Нийл отново помоли да го свържат със стаята на Дженифър. Уверен, че този път ще се свърже с нея, той започна да обмисля какво да бъде първото му изречение. Но се оказа, че не се нуждае от такова. Както и преди, телефонът продължи да си звъни.

Най-накрая Нийл затвори. Разочарованието му беше огромно. Този път го връхлетя лека параноя — ами тя е била предупредена за пристигането му и сега умишлено го избягва?

— Това е смешно — промърмори Нийл, когато здравият разум надделя.

Реши, че наред е една обилна закуска, и тръгна обратно към масата си. Запита се дали отсъствието на Дженифър не беше свързано по някакъв начин с другия мъж, който я е търсил, и в този момент с изненада осъзна още нещо. Изпитваше ревност.

Нийл се настани на масата така, че да вижда входа, реши какво ще поръчва и махна на сервитьорката.

Инспектор Нареш Прасад вкара своя бял „Амбасадор“ в алеята към хотел „Амал палас“ и даде газ към входа. Наближаваше девет сутринта и алеята беше пълна с автомобили, които пристигаха и оставяха своите пътници бизнесмени.

Когато дойде ред на Нареш, единият от облечените в бляскава униформа и тюрбан портиери му махна да се придвижи напред, след което протегна ръка, за да го спре. Той отвори вратата, изпъна се и поздрави Нареш, който слизаше от колата.

Преминавал и преди през този ритуал, Нареш отвори портфейла си и показа полицейската си карта. Протегна ръката си напред, за да може впечатляващо високият портиер да я прочете и да свери снимката. Сценката се стори доста забавна на Нареш, тъй като той беше дребният в случая. Високият метър и шейсет полицейски инспектор правеше почти двуметровия сикх да изглежда като великан.

— Искам да паркирате колата до входа, за да бъде готова за бързо тръгване, ако се наложи — каза Нареш.

— Да, инспектор Прасад — отвърна портиерът, което показваше, че беше прочел внимателно картата на Нареш. Той щракна с пръсти към един от униформените прислужници, които паркираха колите, и му показа къде да паркира.

Докато изкачваше няколкото стъпала към двойната врата на хотела, Нареш смутено се опитваше да изглежда колкото се може по-висок, минавайки покрай група гости на хотела, които очакваха транспорта си. Щом влезе вътре, Нареш огледа обширното фоайе и се опита да реши как да процедира нататък. След миг колебание стигна до извода, че най-логичната стъпка е да потърси помощта на консиержа. Тъй като не искаше да прави сцени, той изчака, докато двамата консиержи се занимаваха с неколцина гости на хотела, които си правеха резервации за вечеря.