Робин Кук - Чуждо тяло

Когато портиерът на „Амал палас“ се приближи, държейки в ръка папката със стикери за паркиране, Дхавал свали прозореца си.

— Колко време ще останете? — попита портиерът. Той беше доста зает, тъй като все повече бизнесмени пристигаха за сутрешните си срещи.

Дхавал извади една завита на руло пачка рупии и му ги подаде. Те бързо изчезнаха в джоба на алената туника на портиера.

— Бих искал да паркирам тук, близо до изхода. Сигурно ще остана час, час и нещо, но със сигурност по-малко от два часа.

Без да каже нито дума, портиерът посочи на Дхавал последното място за паркиране, което се намираше точно срещу входа на хотела и махна с ръка на следващата кола да се приближи. Дхавал заобиколи колоните, които поддържаха навеса, и се отправи към посоченото място. То беше идеално. Осигуряваше му пряк поглед към входа на хотела и предницата на автомобила му сочеше право към изхода на алеята към улицата.

След като слезе от колата, Дхавал отиде във фоайето и използвайки един от вътрешните телефони, се обади на Дженифър Ернандес. Изчака телефонът да звънне няколко пъти, после се включи секретарят и той затвори. Отиде в главния ресторант и попита метрдотела дали тази сутрин е виждал госпожица Дженифър Ернандес.

— Не, сър — отвърна мъжът.

— Трябва да се срещна с нея, а нямам представа как изглежда. Бихте ли могли да ми помогнете?

— Красива млада жена, средна височина; тъмна, гъста, дълга до раменете коса; хубава фигура. Обикновено се облича с тесни дънки и памучни тениски.

— Впечатлен съм — каза Дхавал. — Описанието е далеч по-пълно, отколкото очаквах. Благодаря ви.

— Признавам, че най-добре запомням привлекателните жени — каза метрдотелът с усмивка и намигване, — а тя наистина е много привлекателна.

Дхавал излезе от ресторанта, леко объркан. Едва минаваше осем часът, а Дженифър не беше в стаята си, нито в някое от заведенията. Той се спря в центъра на фоайето и се огледа в търсене на някой, който да отговаря на описанието на метрдотела, но без успех. След това отклони поглед към големия панорамен прозорец и видя десетина души, които плуваха в басейна.

Дхавал излезе от хотела и отиде да провери плувците. Имаше две млади жени. Едната имаше средно дълга кестенява коса, но фигурата й не можеше да се нарече хубава. Втората беше руса, което веднага я елиминираше. Дхавал се върна в хотела, за да провери в спа салона и фитнеса. Там завари само двама души, които се потяха на уредите, но и двамата бяха мъже.

Леко обезкуражен, Дхавал се върна във фоайето и се приближи към гишето за транспортни услуги. Служителят на хотела, който отговаряше за него, се наричаше Самарджит Рао. Сам, както го наричаха всички, получаваше тайно заплата от Шашанк Малхотра. Когато разни бизнесмени му идваха на гости в Делхи, Шашанк обикновено ги настаняваше в „Амал“ и често смяташе за важно да знае къде ходят тези хора.

— Господин Наранг — произнесе с уважение Сам. — Намасте. — Сам знаеше кой е Дхавал и с право се страхуваше от него.

— Има една млада жена, доста привлекателна, поне според метрдотела, която е регистрирана тук, в хотела. Казва се Дженифър Ернандес. Познаваш ли я?

— Да. — Сам нервно се огледа. Имаше още няколко служители на хотела, които знаеха кой е Дхавал.

— Някой трябва да ми я покаже. Можеш ли да ми помогнеш?

— Разбира се, сър. Щом се върне.

— Извън хотела ли е?

— Да, видях я да излиза още преди осем.

Дхавал въздъхна. Надяваше се да я види достатъчно рано, за да може когато излезе, да я последва.

— Добре, ще я почакам — рече той. — Ще си взема вестник и ще седна ей там, до стената. — Той посочи няколкото свободни фотьойла. — Когато се появи, ми дай знак.

Събуждането по телефона в осем и петнайсет изтръгна Нийл от дълбокия му сън и той се обади с паника в гласа, без да съзнава точно къде се намира. Но главата му бързо се проясни и той благодари на оператора, след което пъргаво скочи от леглото. Първото нещо, което направи, беше да дръпне завесите и да погледне към замъглената слънчева светлина. Точно под прозореца му беше басейнът, в който плуваха неколцина души. Нийл смяташе да направи същото по-късно през деня. Щеше да се отрази добре на безпокойството и умората от часовата разлика.

С нарастващо нетърпение той се шмугна в банята и се пъхна под душа. Изми си зъбите, среса косата си надве-натри и си облече чиста тениска и дънки. След като се приготви, седна на ръба на леглото и натисна бутона на оператора с треперещ пръст. Идеята му беше да се престори, че се обажда от Лос Анджелис и по време на разговора да се опита да разбере плановете й за деня. След като се сдобиеше с тази информация, щеше да реши как да я изненада.