Робин Кук - Чуждо тяло

В момента, в който рикшата спря, тя беше веднага заобиколена от тълпа боси, мръсни деца, облечени в дрипи, на възраст от три до дванайсет години, които протягаха напред левите си ръце, а с десните сочеха устата си. Някои от по-големите момичета носеха бебета.

Дженифър се сви навътре, гледайки тъжните им, тъмни очи. Тя погледна към шофьора за помощ, притеснена, че ако им даде някакви пари, ще се стигне до бой. Но мъжът не помръдна, дори не се обърна. Само форсираше от време на време двигателя при изключен амбреаж.

Поразена от тази крайна бедност, Дженифър бе едновременно отвратена и изумена, че индуизмът, с неговите разбирания за пунарджанма и карма, може да се помирява с такива контрасти и несправедливости.

За нейно огромно облекчение светофарите светнаха зелено и роякът авторикши, скутери, мотоциклети, автобуси, камиони и коли се юрна напред, без да обръща внимание на децата, които трябваше да хукнат с всички сили, за да избягат от превозните средства.

Пътят от „Амал палас“ до „Империал“ наистина беше кратък, но след като Дженифър плати на шофьора и тръгна към входа на хотела, тъй като човекът й каза, че не му е позволено да влиза на територията му, тя се почувства физически и психически така, сякаш е участвала в маратон. На всичко отгоре имаше главоболие, вероятно от дизеловите изпарения, които беше принудена да диша.

Когато се приближи до хотела, тя изпита възхищение от сградата, излъчваща колониална аура, но не и от заобикалящия я терен. В известен смисъл мястото напомняше за болница „Кралица Виктория“, тъй като се намираше сред доста непривлекателни търговски обекти.

Дхавал Наранг смяташе, че има най-хубавата работа на света, защото през повечето време просто седеше и играеше карти с още няколко души, които работеха за Шашанк Малхотра. Когато го потърсеха да свърши нещо, то винаги беше интересно и често доста трудно. Сегашната му задача не беше по-различна. Трябваше да се отърве от млада американка на име Дженифър Ернандес. Трудната част беше, че нямаше представа как изглежда тя. Знаеше само, че е отседнала в хотел „Амал палас“. Не беше известно колко време ще остане там, така че той не разполагаше с достатъчно време да я наблюдава и да проучи навиците й. Заповедите на Шашанк бяха да приключи бързо.

С гърмяща от уредбата съвременна, вдъхновена от Боливуд музика, Дхавал, облечен с черна, разкопчана до гърдите риза, и няколко златни вериги, окачени на врата, подкара любимия си мерцедес Е класа по автоалеята на „Амал палас“ и стигна до навеса пред хотела. В заключената жабка на автомобила имаше автоматична берета, снабдена с триинчов заглушител — един от многото му пистолети за еднократна употреба. Едно от основните правила в работата на Дхавал беше, че след като нанесе удар, пистолетът или изчезва, или остава на местопрестъплението. Навремето, когато го наеха на работа, Шашанк се беше оплакал, че този му навик е твърде скъп, но Дхавал настоя и дори заплаши, че ще напусне, ако не му позволят да се придържа към него. Накрая Шашанк се примири. В Индия беше много по-лесно да се купят пистолети, отколкото да се намерят хора с биографията на Дхавал.

Той беше роден в малкото градче Раджастан и се беше записал в армията, за да избяга от безжалостната хватка на провинциалния живот. Това решение до огромна степен промени живота му. Той обикна армейския живот и тръпката от възможните разрешени убийства. Кандидатства и беше приет в новосформираните Индийски специални сили, като естествено накрая го взеха за Черна котка 11 11 Членовете на Индийската служба за охрана се наричат „Черни котки“ заради черните памучни униформи и шлемове. — Б.пр. в елитната Индийска служба за охрана. Кариерата му се развиваше стремително, поне докато не влезе в истински бойни действия по време на кашмирските операции през 1999 година. По време на един нощен рейд срещу заподозрени бунтовници, подкрепяни от Пакистан, той демонстрира такава необуздана жестокост, убивайки 17 заподозрени, които се опитваха да се предадат, че командването го определи като неудобен пасив и го отстрани от операцията. Месец по-късно той беше освободен от служба.

За късмет на Дхавал неговата история, която Националната служба за охрана се опитваше да не раздухва, се появи на радара на Шашанк Малхотра, който скоростно разширяваше своите бизнес интереси, създавайки си многобройни врагове. Шашанк остро се нуждаеше от някой с обучението и манталитета на Дхавал, затова се опита да наеме бившия агент от тайните служби, а останалото вече беше история.