Робин Кук - Чуждо тяло

— Разбирам. В това има смисъл. Не ме карай да те питам още веднъж! — изръмжа Шашанк. — Какво е направила?

— Успяла е някак си да убеди и двете вдовици да поискат аутопсии.

— По дяволите! — изрева Шашанк.

— Искам да попитам, само от любопитство… — опита се Рамеш да прозвучи равнодушно. — Днес следобед те попитах дали можеш да намериш човек, който би могъл да поговори с нея и да я убеди, че това не е в неин интерес; надявах се това евентуално да промени мнението й и тя реши да откара останките на баба си в Америка, преди да успее да съсипе индийския медицински туризъм. Днес късно следобед ме информираха, че голям брой пациенти са отменили в последния момент назначените операции, и това са били не само американци, а и европейци.

— Отменили са ги, казваш.

— Да, отменили са ги — повтори Рамеш, знаейки, че мозъкът на Шашанк веднага е приравнил отменените случаи със загубените пари.

— Трябва да призная, че този следобед не обърнах голямо внимание на предложението ти — изръмжа Шашанк, — но още сега ще се погрижа за него.

— Мисля, че така ще направиш голяма слуга на индийския медицински туризъм. И в случай че си забравил, тя е отседнала в хотел „Амал палас“.

17 октомври 2007 г.

Сряда, 22:58 часа

Делхи, Индия

— Извинете, сър. — Стюардесата докосна нежно рамото на Нийл Маккългън. — Бихте ли изправили облегалката на седалката си? След няколко минути ще кацнем на международното летище „Индира Ганди“.

— Благодаря ви — каза Нийл и направи каквото му беше казано. Прозя се, изправи седалката и се настани удобно. Въпреки че бяха напуснали Сингапур с час и половина закъснение, те пристигаха само час по-късно. Някак си бяха успели да наваксат трийсетте минути.

— Учудвате ме колко спокойно спите в самолета — каза съседът на Нийл.

— Предполагам, че просто съм извадил късмет — отвърна той.

Двамата се бяха разговорили през първия час от пътуването и Нийл научи, че мъжът е представител на компанията за професионално кухненско оборудване „Вайкинг“ за северозападна Индия. Оказа се интересен човек, разговорът им го накара да осъзнае, че като лекар в спешно отделение знае съвсем малко за света.

— Къде ще отседнете в Делхи? — попита непознатият.

— В хотел „Амал палас“ — отвърна Нийл.

— Искате ли да си поделим таксито? Аз живея в квартала.

— Ще дойде да ме вземе кола от хотела. Можете да се присъедините, ако желаете, стига да не се налага да чакате за багаж, тъй като аз нося само ръчен.

— Аз също. — Мъжът протегна ръка. — Името ми е Стюърт. Трябваше да ви се представя по-рано.

— Нийл. Приятно ми е. — Той стисна ръката на мъжа. След това се наведе напред и се опита да надникне през прозореца.

— Все още нищо не може да се види — каза Стюърт, който седеше до прозореца.

— Дори светлини ли?

— Не и в това време на годината и при тази мараня. Ще разберете какво имам предвид, докато се придвижваме през града. Прилича на гъста мъгла, но се дължи на замърсяването.

— Звучи страхотно — отвърна саркастично Нийл.

Той се облегна назад и затвори очи. Сега, когато вече наближаваше крайната си дестинация, се замисли за срещата си с Дженифър. По време на двете кацания, които трябваше да направи, той мислеше да й се обади. Въпросът беше, че не можеше да реши дали да я изненада по телефона, или лично. Ползата от телефонното обаждане беше, че щеше да й осигури известно време да свикне с мисълта. Проблемът беше, че тя можеше да му каже да си хваща самолета и да се прибира у дома. Тъкмо страхът, че това може да се случи, го възпря да й позвъни.

Колелата на огромния самолет докоснаха земята със силен удар, който стресна Нийл. Той се хвана за облегалките на седалката и остана така, докато машината не спря.

— Колко време ще останете в Делхи? — попита Стюърт.

— Не много дълго — отвърна уклончиво Нийл. За миг се запита дали да не отмени поканата си да пътуват заедно. Не беше в настроение за лични разговори.

Стюърт очевидно схвана намека, защото не зададе повече въпроси, докато минаваха през паспортния контрол и митницата.

— По работа ли? — попита той, докато чакаха колата от хотела.

— По малко от всичко — излъга Нийл, не особено отзивчиво. — А вие?

— И аз така — отвърна мъжът. — Пътувам често насам, затова имам апартамент. Градът е впечатляващ, но за моите цели предпочитам Банкок.

— Наистина ли — произнесе почти незаинтересовано Нийл, макар че му беше интересно какви ли са точно неговите „цели“.