Робин Кук - Чуждо тяло

— Споменаха ли дали е започнал да посинява по време на сърдечния пристъп? — попита Дженифър.

— Да, хирургът спомена — отвърна Рита. — Каза, че когато започнал да обдишва, посиняването се разнесло, което го накарало да повярва, че ще успее да го реанимира.

Тя замълча за миг, преди да попита:

— А вашите приятели патолози, които идват, за да помогнат в случая с баба ви? Споменахте, че биха могли да погледнат и моя съпруг. Възможно ли е това да стане?

— Все още не са пристигнали, така че не съм разговаряла с тях. Но съм сигурна, че ще се съгласят.

— Ще ви бъда много благодарна. Трябва да знаем причините за нещастния край. Дължим поне това на любимите си хора. А след всичко, което ми разказахте, подозренията ми се засилиха още повече.

— Когато пристигнат довечера, ще ги попитам и утре ще се свържа с вас — обеща Дженифър.

Рита въздъхна и очите й се напълниха.

— Чувствам се ужасно изморена. Може би е по-добре да се прибера в стаята си. За щастие, открих две таблетки ксанакс в чантата си. Точно сега се нуждая от една.

Двете жени се изправиха и спонтанно се прегърнаха. Дженифър се изненада колко слаба беше Рита. Имаше чувството, че ако стисне по-силно, може да счупи някоя кост.

Сбогуваха се във фоайето. Дженифър обеща да се обади на сутринта, а Рита й благодари за това, че я е изслушала. После се разделиха.

Когато излезе от хотела, Дженифър без колебание реши да се прибере в „Амал“ с истинско такси, а не с авторикша.

18 октомври 2007 г.

Четвъртък, 9:45 часа

Ню Делхи, Индия

По време на сравнително краткото пътуване до „Амал палас“ Дженифър установи, че няма особена разлика от пътуването с авторикша, с изключение на страничните врати, които поне оставяха впечатлението за някаква сигурност. Шофьорът на таксито беше също така агресивен като онзи на авторикшата, но превозното средство не беше чак толкова маневрено.

След като погледна часовника си, Дженифър си помисли, че наистина трябва да разгледа някои от забележителностите преди обяд, а следобеда да мине през фитнес залата и да отиде на басейн. След закуската с Рита беше още по-убедена, че става нещо странно, но не искаше да мисли само за това. Погледна през прозореца и установи, че гъстият трафик, характерен за сутрешния час пик, беше започнал да се разрежда. Вместо рязко спиране и рязко потегляне този път имаше намаляване и ускоряване, което означаваше, че времето е подходящо да обиколи града.

Когато се прибра в хотела, дори не се качи в стаята си. Обади се на Лусинда Бенфати от телефона във фоайето.

— Надявам се, че не съм подранила — каза извинително тя.

— О, не, за бога! — отвърна Лусинда.

— Току-що закусвах с жената, чийто съпруг почина тази нощ.

— Можем да разберем скръбта й.

— И не само нея. Ситуацията наподобява нашите случаи. И отново CNN имаха информация, преди близките да са научили.

— Това означава три смъртни случая — заяви Лусинда. Беше шокирана. — При два би могло да се говори за случайно съвпадение; но за три в три последователни дни…

— Това си мисля и аз.

— Нямам търпение да пристигнат вашите приятели, съдебните патолози.

— Аз също, но не смея да направя нищо, преди да са дошли. Днес ще се опитам да не мисля за това. Дори ще се държа като типичен турист. Искате ли да ме придружите? Не съм особено придирчива към онова, което ще разглеждам. Просто искам да се разсея малко.

— Идеята е добра, но не е за мен. Не мога да го направя.

— Сигурна ли сте? — попита Дженифър.

— О, да.

— Вижте ме, твърдя, че искам да се разсея, а пак се сещам, че исках да ви задам няколко въпроса. Успяхте ли да се свържете с приятеля ви в Ню Йорк и да го попитате за часа, когато смъртта на Хърбърт е била обявена по CNN?

— Да, свързах се — отвърна Лусинда. — Записах си го някъде. Изчакайте за момент.

Дженифър чу как жената мести разни неща по масата и си мърмори под носа. След около минутка се обади отново.

— Намерих го. Записала съм го на гърба на един плик. Било е малко преди единайсет сутринта. Спомня си го, защото пуснал телевизора, за да гледа предаване, което трябвало да започне в единайсет.

— Добре — отвърна Дженифър, докато си записваше часа. — Имам и една молба към вас, може ли?

— Разбира се.

— Обадете се на нашата приятелка Варини и я попитайте в колко часа е издаден смъртният акт или ако смятате да ходите там, я помолете да ви го покаже. Не забравяйте, че имате право на това. Часът ме интересува и ще ви кажа защо. Научих за смъртта на баба ми около седем и четиридесет и пет сутринта лосанджелиско време, което е около осем и петнайсет вечерта тукашно. Когато поисках да видя смъртния акт, вътре пишеше десет и трийсет и пет вечерта, което е най-малкото любопитно. Часът на смъртта й е обявен по-късно, отколкото беше съобщено по телевизията.